От различни светове

Снимки

Отворих леко очи и се огледах. Станах и влязох в банята. Измих и зъбите и лицето и се облякох. Слязох долу и се огледах. Доминик, го нямаше в хола. Явно отново ще прекарам времето си сама. Чух шум от кухнята и с бавни крачки отидох там.
Щом влязох видях Доминик без тениска, само със сивото си долнище. Накрая на сивия анцок се виждаше и черната лента на боксерките му. Беше с гръб към мен, което ми даваше предимство да го огледам.
Приближих се до него и видях, че се опитва да направи пържени яйца. С едната си ръка хванах едната му китка, а с другата ми ръка лявата му. Поставих тигана на котлона, а с другата в която държеше дървена лъжица започнах да бъркам. Щом го погледнах видях сините му очи да се взират в мен. Пуснах ръцете му и се отдалечих от него.
- Мислех че си излязъл.- казах тихо и седнах на един от столовете щъркел до плота.
- Аз реших да ти направя закуска, но както виждаш не се справям добре.- игнорира казаното от мен. Кимнах.- Еми ще една за уикенда.- наруши тишината която стана между нас.
- Добре.- казах тихо без да отделям поглед от ноктите на ръцете си.
- Добре ли си?- попита ме той.
- Ъхм.- не казах нищо повече. Беше ми неловко. Някак неодобното да стоя пред него.
- Али защо мълчиш?- наруши тишината отново.- Али?- обърна се към мен.- Какво има?
- Нищо.- казах и повдигнах рамене.- Яйцата ти ще загорят.- посочих тигана.- Не вече са.- казах и станах. Взех тигана от ръцете му и го сложих в мивката. Отидох до хладилника и го отворих, но той беше празен.- Трябва да купим храна.- каза и извадих последните две яйца. Взех тиган и ги счупих. Доминик стоеше на мястото ми и ме гледаше внимателно.
- Кога се научи да готвиш?- попита той.
- Бях малка...баба ми показваше...мисля, че първото нещо което се научих да готвя беше бъркани яйца.- казах без да отделям погледна от тигана пред мен. Лека усмивка се появи когато си спомних онзи ден.
- Какво стана тогава? Едва ли е било толкова скучно.- попита развълнувано Доминик.
- Бях на девет. Бях на гости при баба и дядо. Не че живееха далече, само на две пресечки от нас.- казах развеселна. Спомних си предния двор на къщата беше обсипан със различни цветя в най различни цветове и нюанси.- Щяхме да правим турнир по футбол със съдебния квартал...- засмях се.- Почти всеки месец ги правехме. Тогава мачовете се провеждаха, така да е каже.- засмях се тихо.- В градината на Бремби. Всички готвеха по нещо и носеха. Тогава реших и аз да сготвя нещо за тях.- усмивката не слизаше от лицето ми през цялото време. Сипах яйцата в една чиния и я сложих на плота пред Доминик, който ме гледаше съсредочено. Подадох му и вилицата и се облегнах на плота до котлона.
- Няма ли да ядеш?- попита той. Аз поклатихме глава.
- Нали ти казах, че не ям сутрин.- досетих го.
- Но сега ще е изключение. Няма да надебелееж ако си хапнеш малко.- засмя се той.
- Не е затова.- повдигнах ръмене.
- Ами тогава?- повдигна вежди.
- Пак ти  казвам. Нямам апетит.
- Добре...- каза и започна да се храни.
След закуската аз измих всички оцапани съдове, а той тръгна нагоре.
- Ще си взема душ!- провикна се. Подсуших си ръцете с кърпата и отидох в хола. На вратата се звънна. Отидох и отворих.
- Здравейте!- казах весело на мъжът или по скоро момчето срещу мен.
- Семейство Уилиямс?- попита той и ме огледа.
- Да?- повдигнах вежди.
- Имате пратка.- каза и ми подаде една средно малка котия. След като се подписах затворих вратата и оставих котията на малката стъклена маса в хола. Взех от кухнята едно малко ножче и с него скъсах тиксото. След като отворих кутията видях котия от диск с мен и Доминик на сватбата. Извадих го и го оставих на масата. Големия бял албум със снимки привлече вниманието ми. Бързо го извадих от кутията и я махнах.
- Кой беше?- попита Доминик докато слизаше по стълбите.
- Куриерът.- казах и отворих албума. На първата страница бяхме ние двамата.
- Какво е това?- той дойде зад мен и се надвеси за да види.
- Албума със снимките от сватбата....не знаех, че ще правят такъв.- казах и го погледнах.
- И аз.- каза и също ме погледна. Погледа му беше върху устните ми.- Аз...- каза тихо и започна да се приближава към мен. Когато беше на милиметри от мен на вратата се звънна и той спря.
- Аз ще отворя.- казах тихо и станах. Отдалечих се от него и си отдъхнах. Сърцето ми биеше като лудо и имах чувството, че всеки момент ще изкочи от мястото си. Отворих вратата и пред мен стоеше Еми.
- Хей!- казах и я прегърнах.
Тя бързо отвърна на прегръдката ми. Влязохме вътре и аз ѝ взех раницата ѝ.
Тя влезе в хола, а след нея и аз със раницата ѝ.
- Бате!- изпищя и го прегърна.
- Бонбон!- засмя се и отвърна на прегръдката ѝ. Щом ме видя с раницата бързо стана и тръгна към мен. Взе я от ръцете ми и се усмихна. Тръгна към втория етаж и ние двете с Еми останахме сами.
- Направи ли някоя глупост?- побърза да попита Емили преди батко ѝ да се е върнал.
- Не.- засмя се Али. Доминик слезе при нас.
- Али аз отивам до магазина....ще дойдеш ли с мен?- попита ме той.
- Ами Еми?- погледнах я. Тя сами се усмихна и ме бутна към него.
- Аз ще остана тук и без това ще гледам новия епизод на Ривърдейл.- каза и Доминик ме хвана за ръката. Емили ни снима и му намигна.