От различни светове

Нека това е края...

След като взех и последните си неща се запътих към хола на апартамента на Доминик.

Въпреки, че нямах толкова много неща Джейми и Кати настояха да дойдат с мен, за да ми помогнат.

Огледах за последен път мястото на което имах толкова много хубави спомени...поне бяха хубави.

Когато тръгнах към вратата срещнах прелестно сините очи на Доминик.

Той седеше мирно с забил поглед в мен и пълни очи с омраза.

- Ник...- тръгнах към него, но той се направи, че не ме чу и тръгна към кухнята.

- Изслушай ме! Моля те!- отново изхвърлих гордостта си, за да му се моля да ме изслуша.

- С теб няма какво да си кажем.

- Доминик не съм аз. Защо бих го направила? Аз обичам теб.- отново заплаках. Пореден път.

- Защото си уличница. Защото си курва.- каза и ме погледна най сетне.- Ти не си нищо повече от една бедна уличница.

- Не съм аз...- проплаках и се опитах да хвана ръката му.

- Напротив. Ти си точно такава.- каза с насмешка.- И ти и семейството ти сте Долни, бедни отрепки, търсиш пари.- слушах го как обиждаше мен и семейството ми.

- Тук прекрачи границата.- каза тихо.

В хилядите пъти в които му звънях за да му обеснявам и да му се извинявам, в хилядите пъти в който идвах тук, ходих пред тях или в бара в който ходи с приятелите му.
За изминалите почти три седмици той ме правилен на маймуна. На най-долната твар която съществува на тази планета. Изхвърлих гордостта си и достойнство си, за ду обяснявам нещо, за което дори не трябва да ми пука.

- Говори каквото искаш за мен, обиждайме, наречи ме каквато искаш, но никога не си позволявай да говориш по този начин за семейството ми.- казах през зъби стиснала ръцете си силно в юмрук и забила поглед в краката си.

- С какво право ми говориш ти бе?- ядоса се той.

- Ти колко пъти ми изневери?- най-сетне го погледнах.- На колко снимки те имаше теб как се целуваш или натискаш с някоя? Ти ли ще ми говориш колко съм долна. Точно ти който не можеш да си държиш така наречената си гордос в гащите? Най-малко ти ще ми говориш за гордост. Цели три седмици аз ходех след теб за да ти се обяснявам, а ти се подиграваше с мен.- виках и плачех.

- Нямал право...- опита се да ме надвика.

- Не ти нямаш право!- извиках и ги блъснах.- Ти нямал право да изкарваш мен най-долната. Ти нямаш право да се подгряваш с мен. Ти си виновен да се стигне до тук. Ти си виновен аз да съм в това състояние. Ти си виновен аз да плача.- виках и го блъсках с колкото сила имаха ръцете ми.

Болеше ме повече и повече.

- Стигнах до тук заради теб, защото то обичах и въпреки всичко стоях и те чаках. Седях в този апартамент сама по цели дни и нощи, но не издържах и отидох при нашите. Преглътнах това, че не ми звънеше, че не се интересуваше от мен. Преглътнах това, че ме обиждаше. Това, че спеше с други, ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАХ!!- той седеше и ме гледаше в изненада.- Никога не се оплаках от това, че всеки ден виждах снимките ти с Касандра или някое друго момиче. Нито веднъж не се възползваха от това, че те няма, за да изхарча малко повече пари или заспя с някой друг.

- Искаш сега да изкараш ме виновен?- отговори с насмешка на досегашния ми монолог.

- Искам да ти кажа как се чувствам.- смекчих тона си.

- Не се изкарвай жертвата.- изсъска.

- Дори ми посегна...Разбрах за изневерите ти....отново ти простих.- прошепнах.- Наранявах себе си, за да си ти добре, но щом смяташ, че онази на видеото съм аз. Така да бъде. Това доказва колко всъщност ме обичаш....

Всичко потъна в тишина. Аз плачех тихо, а той пиеше горчивата течност от шишето което държи. Събрах всичката си смелост, загърбих всичката си болка, преглътнах парещата буца в гърлото ми и отново заговорих.

- Нека...Нека това бъде края...края за нас.- приближих се до плота и избърсах сълзите си.

Свалих халката си и годежния пръстен, които носех до сега и ги оставих на плота.

Излязох от кухнята и оставих ключовите за домът на техните, тези за апартамента, колата и вилата. Парите и телефона, който ми беше купил.

Щом се обърнах видях Джейми и Кати да стоят тихо до входната врата. Кати плачеше, а Джейми гледаше в стената.

Щом ме видяха бързо се съвзеха и заедно излязохме от апартамента. Те тръгнаха към асансьора, а аз останах още малко. Затворих вратата и минута след това се чу силния вик на Доминик и чупенето на нещо.

С бавни крачки се отдалечих от вратата.

След като седнаха в колата вече бях приела, че това беше всичко.

Това беше края...Това беше края за нас.

Края за нашата любов.

Края за нашите спомени.

Края за нашето бъдеще.

Края за нашата съдба.

Края на нашата история.