Вечерята*

3.7K 141 16
                                    

Седях в хола при дядо и гледахме новините. На вратата се позвъни и аз станах да отворя.

- Алии!- изписка Кати. Тя ме прегърна и влезе вътре.- Здравейте!- каза тя на дядо и седна на дивана.

- Да разбирам, че искаш да я откраднеш?- попита дядо.

- Да точно за това съм тук.- каза тя радостно.- Дядо Кол Моля те!- помоли му се тя.

- Добре вземи я, но после трябва да се прибере защото трябва да занесе обяд на баща си.- каза дядо.

- Добре, благодаря дядо Кол!- прегърна го тя.- Какво чакаш? Айде обличай се!- подкани ме тя. 

Аз се засмях и отидох в стаята си. Облякох се и слязох долу. Видях Кати и дядо разпалено да говорят за сватбата ми. Изкашлях се и те ме погледнаха с големите си усмивки.

- Аз се още съм тук и няма да се женя.- казах и Кати стана от дивана.

- Благодаря за разговора дядо Кол. Хайде Али!- хвана ме за ръката. Обухме се и тръгнахме към парка. Говорихме си през целия път до парка.

- Виж, виж.- започна да подскача Кати. Тя сочеше нещо, затова проследих погледа и видях някакво магазинче със списание. След като си взе едно списание седнахме на външните маси на едно кафене. Те започна да разглежда и обяснява някакви неща. По принцип не обръщам внимание, защото бръщолевеше пълни глупости.

- Ех, ако го познавах.- каза замечтано Кати.

- Кой?- погледнах я въпросително.

- Как кой? Доминик. Той е перфектен. Красив, умен, силен и лошото момче.- каза тя с глупава усмивка. Както виждате тя е мечтателката.

- Знаеш, че той дори не знае, че съществуваме.- а аз реалистката.

- Знам....но ако познаваше теб.- каза тя и аз завъртях очи.

- Какво ако ме познава? Едва ли ще ме обикне.- дано хванете сарказма ми.

- Защо не?- повиши тона си.- Ти си супер красива с тези синьо-зелени очи, светла коса и това тяло.- започна да обяснява.- В гимназията всяко момче мечтаеше за теб. Ако аз бях толкова красива и момчетата ми се лепяха така, щях да бъда най-популярната.- обясни тя.

- Знаеш, че не съм такава.

- Знам, но момиче ти си прекрасна. Ако имаш гадже и то не те оценява значи е сляп да види какво има.- каза и ми хвана ръката.- Сега като сме седна да ти изберем едно момче.- започна да се оглежда.

От различни световеDonde viven las historias. Descúbrelo ahora