От различни светове

Аз ще те накарам...(1)

- Позволи ми да те обичам...

****

Ръката ми не спираше да трепери. Вече три седмици ръката ми трепери. Провалих се на изпита. Загубих шанса да продължа с обучението си.

Караница с леля повлия на мама, но все още не знаем по какъв начин. Отново мълчи, все още плаче често.

- Отново си плакала?- гласът на Юрий погали ушите ми.

Нещото което ме успокояваше, беше той. Той не знаеше какво точно се случва с мен, но въпреки това не разпитваше. Успокояваше ме без да задава въпроси. Стоеше с мен и триеше сълзите ми.

- Няма смисъл да те лъжа, нали?- усмихнах се.

Беше толкова красив.

Просто се гледахме. Сините му очите ме поглъщаха. Толкова спокойни.

Гл.т. Юрий

Още при първата ни среща бях пленен от красотата ѝ.

Когато се опитах да я стигна, за да ѝ върна телефона си мислих, че съм я изпуснал, но тя се върна.

И всеки ден през изминалите три години, аз се влюбват в нея.

Чувството да я видя усмихната.
Да ме прегърне. Дори когато ми изричаше името. Правеше ме толкова щастлив.

Гледайки я за мен беше перфектна.
Въпреки мръсната ѝ и рошава коса или дрехите които не беше сменяла от вчера.

Усмивката ѝ ме успокояваше. Да я виждам след тежък ден в болницата беше като благословия за мен.

Тя беше ангел, които върви до мен.

Исках я до мен. Жалая да е в прегръдките ми и да държа малките ѝ ръце.

- Какво ще правиш след работа?

- Ще се преобляка и ще отида в кафенето.- засмя се на въпроса ми.

*****

Гл.т. Алисън

Трябваше ми време.

Исках малко време.

Събрах смелост и отидох при дядо. Трябваше да го посетя. Въпреки забраните на вуйчо. С риск баба да ме види.

Времето беше студено, но въпреки това седях на студената земя и ридаех. Оплаквах съдбата си.