От различни светове

Убий ме!

Седях пред болницата чакайки Юрий да излезе. Исках да го видя и да говоря с него. Ако не ме искаше щях да го разбра. Исках само да знам дали ще ме приеме.

Щом го видях да излиза от болницата с бързи крачки тръгнах към него.

- Юрий!- извиках преди да се качи в колата си. Той се обърна и видях искра на щастие в очите му, но той бързо го прикри.

Стоях доста дълго време гледайки го. Повдигнах ръката си и я сложих от едната страна на лицето му и се усмихнах, но той хвана ръката ми и я дръпна. Лицето му беше каменно. Не показваше никаква радост от това да ме види.

- Разбирам!- казах и се усмихна разбиращо дърпайки ръката си.- Поне...може ли да ми се усмихнеш?- той не казваше нищо. Гледаше ме все така безизразно, без да казва и дума.- Прав си да си ми бесен и ще приема това...като истинската ни раздяла.

Огледах го за последно, преди да се обърна с гръб към него и да тръгна към колата си.

Застанах до нея и изтрих сълзите си. Разбира се, че няма да ме иска. Запалих двигателя и тръгнах на някъде.

*****

Седях в някакъв парк триейки сълзите си. Мислейки си, защо ме наказват така.

- Върнала си се.- чух гласът на Доминик.

Той седеше до мен, явно седнал преди малко. Гледаше към мен с глупава усмивка.

- Липсваше ми!- тръгна към мен, но аз се отдръпнах.- От доста време не говоря с нашите.- започна да ми говори.

- И защо ми казваш това?- погледнах го.

- Разведох се с Касандра.- гледаше ме със сините си очи и някъде там видях отново Юрий. Знаех цялата истина...и думите на Доминик бяха токова фалшиви за мен. Нито беше спрях връзката си с техните, нито се бе развел..

- Честото...

- Нека започнем отначало...

- Сега се върнах.

- Това е началото.- убеждаваше ме в думите си.- Искам да съм с теб. Вярвам, че и ти все още ме обичаш, затова...

- Ще ме вземеш ли болна?- въпроса ми беше директен и твърде искрен.

- Моля?

- Ако съм болна? Ще ме обичаш ли?

Отново мълчеше....

- Нека отидем някъде другаде.!- прекъснах неловкото мълчание между нас и станах от пейката.