От различни светове

Сватбата

Алармата ми звънна което ми подсказваше, че всичко започва. Станах в седнало положение и си разтърках очите. Трябваше да събудя мама и татко. Станах от особеното си легло и слязох на долния етаж. Дядо беше в кухнята и пиеше чая си.
- Добро утро!- казах докато се прозявах. Той се засмя щом взех двата тигана и застана до стълбите.
- Много е рано недей!- засмя се той.
- Да не са си поръчвали аларма.- казах отново прозявайки се. Започнах да удрям двата тигана което предизвикваше доста силен шум.- Код червено! Един крокодил обикаля хола.- извиках за да ме чуят.
- Стив!- извика майка ми щом татко излезе с ловната си пушка и застана посредата на стълбите си. Дядо го снима и продължи да се смее.
Чудите са защо кода ни червено означава това?
Ами нека кажем, че цялото семейство имаме голяма фантазия.
След като татко се увери че в хола ни няма крокодил остави пушката на плота в кухнята и дядо продължи да ни снима. Нищо че всички бяхме със нени и с рошава коси. Това няма значение. След около десет минути мрънкане от страна на всички на вратата се позвъня и тъй като дядо беше в най-приличем вид той отиде да отвори вратата. След минута Кати влезе ухилена до ушите.
- Добро утро!- каза тя весела.
- Аз не вярвам на хора който се усмихват толкова рано сутрин.- каза мама прозявайки се и стана от мястото на дядо за да си направи кафе.
- Какво странно има да е усмихвам?- каза със същата голяма усмивка.
- Пет и половна сутринта е.- отново се прозях.- Мамо на мен ще ми направиш ли* прозявам се* едно капично?- каза още сунена.
- Добре Кори.- каза тя.
- Липсата на сън не ти влияе добре.- каза татко и стана от стола си и пак седна.
-Особенно на теб!- дядо му каза. Аз отново се прозях и станах от мястото на което бях седнала. Качих се до стаята си да се преоблека и след това пак слязох долу. Мама и татко още бяха с пожарите си.
- Само да попитам защо пушката е тук?- Кати посочи пушката на кухненския плот.
- Червен код.- казах и седнах отново до нея. Взех захърта и сложих шест лъжички в капочиното ми.- Тате?
- Хмм?- промърмори сънено.
- Трябва да се облечеш* прозявам се*...Кати колко е часа?
- Шест без десет.- каза тя.
- Фотографа ще дойде тук в осем. До тогава трябва да е почистили разсънели.- казах и дядо се засмя.
- Вие да се разсънете е толкова трудно колкото на Коледа да не пием.- каза той и Кати се засмя.
- Татко вестник.- каза мама и го хвърли към него.- Аз*прозава се* ще се облека.- каза и отиде в стаята си.
- Тате.- каза, но той вече беше задрямал на масата и не ми обръщаше внимание. Станах от мястото си и взех една кана, която напълниха със студена вода и отново се върнах при него.- Тате.- казах, но той не ме отрази. Обърнах каната на главата му и той доскочи.
- Аз..да..сержант на пост съм.- каза като стана прав и сложи ръка на главата си като войник.
- Командира нарежда да се облечеш.- казах докато той се оглеждаше. Той не каза нищо, а тръгна към стаята си.
- Защо имам чувство, че това ще е фатален цирк?- Кати се обади.
- Защото ние сме един ходещ цирк.- казах и дядо се засмя.
- Поне лудите се сравняват с цирк.- продължи да смее.
- Кой го казва? Другия луд.- и аз се засмях. Почистих водата от пода.- Кати изпии ми Капочиното! Аз не мога.- казах и тя надигна чашата като го изпи на веднъж. Тя също стана от мястото си и двете отидохме в хола.