От различни светове

Да бедна съм

Слизах по стълбите когато чух мъжки смехове от хола. Щом влязох там бяха отново онези момчета от миналия път. Щом ме видяха спряха да се смеят и Доминик се обърна към мен.

- Здравейте!- казах веднага що се осъзнах, че стоя и ги гледам.

- Дали е чула какво си говорихме предния път?- прошепна единия, но аз се направих, че не съм го чула. Погледнах Доминик, който повдигна рамене. Отместих погледа си от  него и огледах останалите които ме гледаха.

- Искате ли нещо за пиене или ядене?- попитах ги и им се усмихнах леко. 

- За мен вода. 

- За мен същото.- провикнаха се двама от многото.

- За мен едно късо кафе със малко захар.- каза момчето което стоеше до Итън.

- За мен едно дълго с половин чаена лъжица захар.- обади се друг.

- Добре.- казах без да обръщам внимание на казаното.

- Аз ще ти помогна.- каза Доминик и стана от мястото си. Аз кимнах и тръгнах към кухнята.

- Извинявай за мен ще можели едно бяло фрапе.

- А и за мен без кофеинова напитка и да има малко въглехидрати.- обадиха се още двама.

Спрях се и опитвах да не каза нещо което не трябва. Стисках зъби и прехапвах езика си, а Доминик стоеше и ме гледаше.

- Вие бъзици ли се правите с мен.- не издържах и се обърнах към тях. Всичките ме погледнаха учудено.

- Е нали това е работа ти.- присмя ми се онзи от предния път.

- Уили!- каза през зъби Доминик.

- Нещо не те разбрах.- приближих се до него което предизвика още по-голямо учудване от всички. Итън стана от мястото си и тръгна към мен.

- Али ела в кухнята.- каза и ми хвана ръката.

- Не искам да разбера какъв проблем имат с работата ми.- казах и се освободих от ръката на Итън.- Кажи!- подканих го.

- Не е ли ясно?- отново се засмя Уили.

- Не, не е.- исках да го хвана и да го унищожа.- Не ми е ясно какво е толкова смешно на това, че работя. Да сервитьорка съм, но това не означава, че можеш да ми се присмиваш.- изсъсках на среща му.

- Али!- Доминик дойде до мен.

- Предния път не казах нищо след като обиди мен и отношенията ми с Доминик, но сега не си мисли, че ще мълча.- извиках.- Не всички са родени като теб със златна лъжичка в устата. Да не мислиш, че парите падат от небето и растат по дърветата.- продължих да викам вече крайно бясна от факта, че съществуват такива хора.- Да бедна съм и предпочитам да остана бедна вместо да стана толкова комплексирана като теб отрепка такава.- изсъсках последното и тръгнах към стаята на Доминик.