От различни светове

Съобщаването

Влязох вкъщи и се запътих към хола където бяха нашите. Щом влязох седнах на дивана.
- Али много си тиха.- засмя се дядо, но аз не отговорих.- Али?- погледна ме.
- Уморена съм.- казах тихо.
- Али?- татко влезе в хола.- Трябва да говорим за нещо.
- Тате наистина не ми е до разговори. Става ли утре или някой друг ден.- каза и станах, но той ме спря.
- Важно е!- каза строго. Изгледах го объркано. Мама дойде и ме прегърна върнах се и седна до дядо, а мама и татко на креслата.
- Какво има?- погледнах ги.
- Виж знаем, че ще се ядосаш, но е за твое добро.- каза татко.
- Моля?- нещо се базират с мен.
- Виж...- започна татко.- Решихме да те съберем или по скоро оженим.- каза татко.
- Я пак?- раздразнено си личеше. Малко по малко гнева излизаше и това не ми харесва.- Ще ми обясниш ли?- каза през зъби.
- Виж миличка...не го приемай като...Не знам как да ти го кажа.- започна мама, но покри лицето си с ръце.
- Направиха ни предложение.- довърши татко.
- Какво?- извиках. Не е това. Черешката. Днес деня беше невероятен.- Бъзикаш се нали?- смекчих тона.
- Мила ние...- мама отново заговори.
- Вие стеме продали?- извиках ставайки от дивана.- Толкова ли пари искате?- извиках отново. Вървях в наляво надясно из стаята.
- Али мила не сме те продали. Просто искаме добро бъдеще за теб. Направихме заради теб.- мама се приближи до мен, но аз отстъпих назат.
- А попитахте ли ме?- извиках поглеждайки баща ми.- Осъзнавате ли какво правите?
- Али...- баща ми отново започна.
- Аз не искам. Няма да се женя.- изеиках, но парещата болка на бузата ми ме накара да си завъртя главата и инстинктивно да сложа ръката си там. Обърнах се виждайки баща ми.
- Не те питам.- извика.-  Ще се ожениш и точка по въпроса.- извика на среща ми. Осетих как от очите ми капеха сълзи. Отстъпих назад и тогава видях оплашеното лице на мама и дядо. След секунда и на татко придоби притеснено изражение.- Али аз...- не изкачах да довърши и тръгнах към стаята си. Заключих се и се сляков на земята.

******

Излязох от стаята си. Цяла нощ не бях спала и защо ли?
Влязох в кухнята и помогнах на мама без да казвам нищо. Дядо и татко дойдоха, но преди да са казали нещо започнах да говоря.
- Днес има цяла дневна смяна и няма да ти донеса обят.- каза и тръгнах към изхода на къщата щом излязох тръгнах към кафенето. Щом стигнах отключих стъклената врата и влязох вътре. Вдигнах щорите и почистиха масите както всяка сутрин. Не след дълго започнаха да идват клиенти. Всички ме гледаха странно, но не им обръщах особенно внимание. Дяне мина бавно и мъчително. След като стана девет вечерта затворих кафенето и тръгнах към нас. Влязох вътре и се запътих направо към стаята си. Влязох вътре и взех стария си телефон. Влязох в указателя и потърсих номера на Кати. Щом го намерих натиснах зелената слушалка и го поставих до ухото си. Не след дълго ми дигна.
- Как си?- изписка тя.
- Само не пищи!- казах сухо.- Имам страшно главоболие.
- Не ми изглежда така. Искаш ли да се видим?
- Добре...къде?
- Ако искаш в нас...днес имах ужасен ден и не ми се излиза.- усмихнах се.
- Добре, там съм.- казах и затворих. Облякох си едни дълги дънки и една широка тениска. Излязох от нас без да казвам нищо. Щом стигнах до къщата на Кати се изкачи по стената и влязох през прозореца на стаята ѝ. Не питайте...навик. Тя стана от леглото и тръгна към мен, но щом ме видя се спря.
- Какво е това?- каза и хвана челуста ми. Обърна глава ми на една страна и ме огледа.
- Нищо.- казах просто.
- Бузата ти е синя и има отпечатък от ръка.- каза тя.- Какво има?
- Аз...скарахме се с нашите и...- не довърших. Не можех. Аз съм на цели 18 години и през тези осемнадесет години баща ми никога не ми е повишавал тон, камоли да ме удари.
- Не ми казвай, че баща ти те е ударил!- каза бързо. Аз кимнах интя ме прегърна.- Какво става?
Разказах ѝ всичко от до. Отново плаках. За през ноща останах в тях.