От различни светове

Не искам да те познавам...

- Забави малко!- извика Хенри, който се държеше за дръжката на стресиран.

Хенри беше моя инструктор. Не знам дали ви споменах, но карах шофьорски курсове от няколко месеца.

- Не карам толкова бързо.- оправдах се веднага.

- Тогава отбий и спри някъде!- изпищя натискайки спирачката от неговата страна, защото някакъв ненормалния изскочи пред нас.

- Не бях виновна...- извиках и вдигнах ръце от волана.

- Защо не гледаш пътя, а?- исумтя и ми посочи отбивката.

За моя радост не бяхме в града, но сякаш тук беше още по зле.

- Нека да отидем при вашите.- каза той и слезе от колата.

След като си сменихме местата той тръгна към дома на нашите. Както всички останали мои приятели или близки, той също се пристрасти към шантавото ми семейство. И сега след всеки курс той идва вкъщи и се оплаква на дядо колко съм некадърна, а всъщност бях от най-добрите курсисти.

Щом спря пред нас двамата слязохме и още преди да се усетя Хенри беше отворил вратата.

- Дядо колко пъти да ти казвам, да заключваш входната врата.- извиках докато си събувам обувките.

- Како, толкова бързо ли смени зетя?- още преди да се замисля някой ме стрелна с въпроса си.

Щом видях Николас седнал на креслото повдигнах вежди с изненада.
Заминавахме утре, защо беше тук толкова рано?

Впечатление ми направи димящата цигара в ръката му и дядо ми който седеше спокойно. Хенри без притеснение седна до дядо на дивана и също почна да чопли семки.

- Ейй, идиот какво е това на ръката ти?- инстинктивно му заговорих на руски, събух чехъла си и го замерих с него.- Още не си пълнолетен, а пуши?- извиках и почнах да го удрян с чехъла по главата.

- Како, како!- викаше докато го удрях.- Не е моя!- извика и стана от креслото.

- На кой е тогава?- извиках тръгвайки да го гоня.

- Моя!- чух зад себе си.

Щом се обърнах видях свако си, който седеше ухилен на вратата на кухнята носейки престилката на мама.

- Какво правиш?- преди да се осетя той дойде и ме прегърна.

- Вуйчо ти, каза да пазя Николас.- каза докато ме прегръщаше.- Поне докато не го предам на теб.- засмя се и ме пусна.