От различни светове

Бях в началото

Силното звънене на звънеца и блъскане на вратата ме събудиха.

Няколко пъти изрекох името на Юрий, но така и не получих отговор. Опипах мястото до мен, но когато не намерих тялото на Юрий, бързо станах и се огледах. Помислих си, че е станал да отвори, но по вратата продължаваше да се блъска.

Бързо станах от топлите завивки и облякох първото нещо, което видях, а именно бялата риза на Юрий, която снощи беше захвърлил на един стол.

Закопчаха няколко копчета и с бързо крачки отидох до вратата. Когато я отворих бях доста изненадана.

Срещу мен стоеше доста прилежно облечена жена на средна възраст и един едър мъж зад нея.

Слаба, висока и стройна. Черна перфектно оформена коса, бяла риза и черна пола съчетани перфектно с черни високи обувки, които я правиха още по-висока.

Тя ме огледа добре и извъртя глава настрани, сякаш не беше изненадана от това което беше видяла.

- Горио, изчакайме тук!- каза тя, избута ме и влезе по-навътре в апартамента на Юрий.

Мъжа се обърна с гръб към мен, нямах какво повече да правя с него затова затворих вратата и тръгнах след жената.

Щом влязох в хола, тя седеше на дивана и оглеждаше апартамента. Щом погледа ѝ се спря на мен, поклати глава розачаровано и отмести поглед от мен.

- Искате ли нещо за пиене или хапване?- попитах при което тя ме погледна отново.

- Не!- умерен и мек глас се разнесе в тихата стая.

Седнах на фотьойла, който беше до дивана. Мълчанието ставаше все по непоносимо и неловко.

- И всичко това, заради теб?- най сетне ме погледна.- Живее на такова място...- отново огледа хола и се възмути.

- Мога ли да попитам, коя сте вие?

- Доротея Алексеевич.- каза и показа, че е горда с името си.

- Вие сте майка на Юрий?- попитах несигурно.

Юрий толкова много ми е говорил за нея, но по неговото описание...тя е дребна и много мила жена, но сега виждам една надменност и...разбирам, че не ме харесва...едно нещо, което не ме изненадва.

- Точно така, скъпа!- поставя дамската си чанта на малката масата пред нея и се обръща към нея.- Ще карам по същество!- каза и ме огледа отново.