От различни светове

Рисуваш?

С Емил седяхме на дивана в хола гледайки телевизия. По-скоро тя гледаше, а аз драсках нещо в една тетрадка с бели листи. Доминик беше а излязъл за малко и да бяхме сами.
- Какво рисуваш?- попита ме Емили и се надвеси над тетрадка, за да види какво рисувам.
- Не знам.- казах и огледах рисунката. Не беше нищо кой знае какво. Лагерен огън.

- Уникално е!- каза Емили и взе тетрадка от ръцете ми.- Имаш ли други?- погледна ме.
- Не съм сигурна...трябва да проверя дали съм взела. Ела!- казах и станах от дивана тръгнах към стаята на Доминик и влязох в нея. Извадих една от чантите си която така и не съм погледнала. Щом я отворих видя някакви, дрехи, тетрадки и след още някакви глупости намерих една от папките ми с рисунки. Взех я и я подадох на Емили.
- Ти в стаята на брат ми ли спиш?- каза и взе папката. Аз кимнах бз да казвам нищо.

*****

Бях във кухнята и готвех някакви задушени зеленчуци, а Еми стоеше на плота и беше пръснала всичките ми рисунки върху него. Докато ги разглеждаше си взе една ябълка и седа си я ядеше.
- Това за бога как си го нарисувал и кога?- попита ме. Аз се обърнах към нея тъй като бях с гръб към нея и не виждах какво показва. Еми беше посочила една рисунка на момиче което се гримира.
- Същност това е рисунка за конкурс.- обесних ѝ и спрях котлона.
- Това на ръка ли си го рисувала?- посочи една роза.
- Да...Тя беше за изложба но тази не я взеха.- усмихна ѝ се.
- Ти си удивителна!- каза възхитена за пореден път. Усмихна ѝ се и започнах да мия съдовете.- Скоро участвала ли си в конкурс?
- Не...имаше един, но тогава бях с Доминик на меден месец и не успях да я предам.
- Защо н каза на някой?
- По-принцип художника който е рисувал картина трябва да я даде на журито, разбира се ако вече не я изпращаш по пощата.- засмях се.
- Искам да нарисувам нещо.- изтреля бързо.
- Добре.
- Може ли да гледам от някоя твоя?
- Която искаш.- казах с усмивка и повдигнах ръмене.

******

След като направих и салата и помагах на Еми за рисунката бях почти готова.
- Брадичката по остра.- казах ѝ, а тя кимна. Оставих чиниите и вилицит на масата и отидох до нея.
- Не става!- изпуфтя и отново я изтри. Засмях се тихо и взех молива ѝ и я направих.- Ти си магьосник.- каза тя. Засмях се и подадох молива ѝ. Наредих масата и се върнах до котлона за да взема тигана със задушените зеленчуци.
- Какво правите момичета?- чух гласа на Доминик.- Какво е това?
Обърнах се към тях и видях как гледа разпилените рисунки върху плота.
- Това са рисунките на Али.- усмихна му се Емили и той я целуна по челото.- А това е моята.- позака листа с рисунката си.
- Ще я сложим при другите трофей.- каза той и дойде до мен и ме целуна по бузата. Очудена от действията му.- Как прекарайте следобеда?- каза и се облегна на кухненския плот до мен. Той гледаше Еми която упорито се опитваше да направи очите на момичето еднакви. Отдръпнах се от него и започнах да събирам рисунките си и да прибирам в папката.
- Аз ще прибера тези, а вие сядайде на масата.- казах и тръгнах към стаята на Доминик. Щом влязох вътре прибрах папката в онази чанта и сложих всичко върху нея за да не се вижда. Щом прибрах и чантата се върнах долу.  Доминик и Емили вече бяха започнали да се хранят и говореха нещо.

****

Отново седяхме на дивана аз и Емили, а Доминик се беше качил горе за да си вземе душ.
- Какво е това?- Емили видя бялата котия с албума от сватбата и дисковете.
- Видеото и снимки мките от сватба.- каза и тя стана га до вземе.
- Хайде да го гледаме!- взе кутия с диска и го отвори.- Защо има два?- погледна ме объркано.
- Не знам.- повдигнах ръмене.- Да пуснем единия.- казах и взех кутията. Щом сложих дискът в дивидито изчаках да тръгне. Започнах да оправям някой неща в шкафа под телевизора. Отидох до кухнята да направя пуканки докато слайдшоуто бе свърше. Взех купата и тръгнах към хола.
- Ще ги спра!- чух гласа си и погледнах към телевизора щом седнах на дивана.
- Аз. Тя.- гласовете ни с Кати бяха смесени.
- Алии!- вика на дядо се чу и после се появи. Бях забила погледа си в екрана на телевизора и гледах всяка подробност.
- Това е твоето видео.- каза Емили.- Толкова сте...- започна тя, но не ги довърши.
- Какво гледате?- Доминик дойде до нас и седна до Емили.
- Изиграх го като за последно!- чу се гласа на мама. Точно преди да се кача в лимузината мама ми каза. Доминик не отделяше поглед от екрана. Сякаш гледаше нещо живото спасяващо.
- Готова ли си?- думите му преди да тръгнем към олтара. Погледна отново към Доминик и той ме гледаше.- Това е...сега покажи колко си красива.- последните думи на татко преди да се покажем.