От различни светове

Съжелявам!

- Какво стана?- Кол попита Кати която излезе от кухнята с чаша кафе.
- Ходихме да говорим с директора на Ню Йорския университет.- каза и тръгна по стъпките на горе.- Каза едни неща...
- Пак ѝ натякваха, че е бедна нали?- каза леко ядосано.
- Де да беше само това...- каза тихо Кати и двамата тръгнаха към стаята ѝ.
- Али?- каза тихо Кол и тръгна да отваря вратата, но щом натисна дръжката разбра, че вратата е заключена.- Али?- каза по силно и почука на вратата. Нито звук.
Тя седеш на леглото си и плачеше тихо.
За първи път плачеше защото са ѝ каза ли, че е бедна. Сякаш не беше това, от директора...по скоро беше от думите на Доминик. Гласът му още кънтеше в главата ѝ и се забиваше като игли в нея. Тя видя отвращението в очите му. Омразата му.

Гл.т. Доминик

Влязох в стаята на Емили и я видях да седи на леглото си. Леко притеснение се изписваше на лицето ѝ.
- Еми?!- седна до нея на леглото, но тя не ми обърна внимание.- Еми, какво има?- попитах я и тя ме погледна ядосано.
- Обидил си я.- каза ядосано.
- Не те разбирам.- казах объркано.
- Отвратителен си.- каза ми ядосано.- Изобщо какво те интересува теб?- разпери ръце.- Да ти ясно, Катя не е толкова добра като Али за да си мълчи.- каза ми ядосано.
- За какво говориш?
- Говоря за това как си се прибрал снощи и си се развикал на Али.- извика ми.- Но какво ти пука на теб. Какво те интересува?- продължи да вика.
- Вие толкова ли сте заблудени?- извиках ѝ аз.- Тя иска само парите ни. След цялата тая скъпа сватба и меден месец и кой знае колко пари е изпила от нашите.- извиках и стана от леглото.
- Изобщо знаеш ли нещо?- извика и стана права без да слиза от леглото за да е на едно ниво с мен.- Всички тея глупости ги искаше мама. Скъпата рокля, колата, мястото. Дори и медения месец.- извика ми.- Даже мама искаше да ви прати за един месец там, но Али трябваше да се приготвя за университета.- извика ми отново.- Но мама не можеше да приеме, че жената на сина ѝ ще е с най обикновена булческа рокля.- извика ми се върна на мястото си.
- Моля?- попитах видимо объркан.
- Какво си мислиш, че тя с удоволствие се е оженил за теб?- каза грубо.- Ти и мама сте ѝ провалили плановете ѝ. Щяла е да заминава за Пулман, но понеже е трябвало да се ожени за егоистичен задник като теб не е.- каза ядосано.
- И от къде знаеш всичко това?
- Докато ти се правеше на мъж, аз се запознах със семейството ѝ и приятели ѝ. Започнах да разпитвам и тя с удоволствие ми разказваха за нея.
- И от къде си сигурна че е истина?
- Защото не съм толкова глупава колкото теб. Едва ли дядо ѝ ще ме лъже или най-добрата ѝ приятелка с която между другото говорих преди да дойдеш и ми каза, че Али е зле.- каза сопнато.
- Как така?
- Днес е имала среща с директора на университета тук, но той е бил толкова груб и е наблягал на това, че тя е бедна точно като теб.- посочи ме.
- Как така?- зададох същия въпрос.
- Ето така.- извика.- Освен, че ти си я обидил и той за черешката го е наприл.- обесни ми.
- Отивам там.- казах и тръгнах към вратата, но се спрях.- Между другото къде живее?- попитах я и тя завъртя очи. Дади ми едно листче на което написа адреса и тръгнах към колата си.