От различни светове

Щатски?

Отново седяхме на дивана в хола, но този път и Доминик беше с нас. Емили правеше нещо на земята мисля, че се разтяга, а ние с Доминик стояхме на дивана. Доминик беше сложил главата си на бедрата ми и ги използвате като възглавница докато гледаше телевизия. Аз от стоя страна си играех със косата му и също гледах телевизия.
- Алии!- изписка Еми и аз се обърнах, защото беше зад дивана.- Помогни ми!- изпищя отново.- Не мога да стана.- каза и аз бързо станах.  Доминик просто се надигна за да може да вижда какво правим. Отидох до нея и я хванах за подмишниците и я изправих.
- Не прави шпагат без да си заграля добре защото става така.- каза и клекнах до нея.- Опъни си краката!- каза и я бързо направи.- Сега Легни на единия и стой поне 15 секунди и после ги смени!- наредих ѝ и тя започна да го прави. Станах права продължавайки да я гледам.- Балет или гимнастика?- попитах я.
- Балет защо?- погледна ме.
- Аз тренирах спортна и художествена гимнастика.- казах ѝ.- Дядо сигурно ти е споменавал.
- Показа ми снимки от щатския.- засмя се.
- Била си на щатски първенства?- Доминик се обади.
- Само един път и бях на първо място но бях малка.- отбелязах подробностите.
- Покажи ми как правиш спагат.- помоли ме Емили.
- Не съм го правила от отдавна.- започнах да се оправдавам.
- Моля те!-продължи да ме моли Емили.
- Найсти на смятам, че ще мога...
- Хайди де!- подкани ме и Доминик.
Изпуфтях и седнах на земята. Започнах да се разтяга и докато не сметнах, че съм готова не спрях.
Започнах малко по малко да се отпускам докато не ги наприх. В началото осещах лека болка, но постепенно тя изчезна.
- Определено ти ги правиш по-добре от мен.- Емили започна да говори. Аз прибрах краката си защото болката която изчезна отново се върна. Стиснах леко очи, за да мога да притапя малко болката.- От колко време каза, че не си го правила?
- От осем или девет години...- казах тихо. Изтрих появилите се сълзи в очите ми и станах от земята. Не очаквах да ме боли толкова.
- Какво има?- Доминик попита щом видя да си трия очите. Поклатих глава и тръгнах към кухнята.
- Не трябваше да го правя.- казах съвсем тихо.
- Какво не трябваше?- буквално осетих духът на Доминик точно във врата ми. Подскочи защото ме упалаши и сложих ръка на гърдите си.
- Не го прави отново... уплаши ме.- казах задъхано.
- Ако не беше избягала от нас нямаше да има нужда да те следя.- каза със самодоволна усмивка.
- Не съм бягала от никой.- казах и се обърнах с гръб към него.
- А защо име сълзи в очите ти?- каза и ови ръце около кръста ми и сложи глава на едното ми рамо.
- Болеше ме.- казах просто.- Очевидно е.- обърнах се към него, но той не махна ръцете си.- Ще ме пуснеш ли?- погледнах го в очите.
- Не...- каза и ме целуна.
След дългата целувка се отдели от мен и ми се усмихна. Знаех, че цялата съм червена, затова гледай в краката си. Той  хвана брадичката ми и ме накара да го погледна.- Толкова си красива.- прошепна и отново започна да се приближава към мен.
- Ей любовника остави Али намира!- каза Емили щом влезе в кухнята.
- Добре.- каза и отново се обърна към мен. Целуна ме още един път, но този път за по кратко и тръгна към хола.

---------

Хей!!!
Знам че се забавих с главата и съжелявам.
Първо искам да благодаря на всички които ми честитиха рождения ден. Благодаря😘.
Второто нещо е че ще качвам рядко глави. Времето наистина не ми достига, а и сега работя по нови проекти, които не съм сигурна дали ще ги осъществя скоро.
Обичам ви😘😘