От различни светове

Обичам те!

Отново...

Отново се въвличах в неговата паяжина. Хващах се в капан му.

*****

- Не си се прибирал от три дни!- казах на Юрий, докато ядеше от храната която му подготвих по-рано.

- Имаше много спешни операции...и после тази катастрофа.- казани спря да иде.

Облегна се на облегалката на стола си и зарови ръце в косата си. Станах от мястото си и седнах в скута му.

- Погнал си с каквото можеш, няма смисъл да се виниш.- прегърнах го.
Седяхме седнали така няколко минути, които бяха пропити с тишина.- Юрий мисля, че трябва да ти кажа нещо.- наруших тишината.

Той се отдалечи от мен и ме погледна в очакване. Сложих ръце на лицето му и го огледах добре. Имаше набола брада, тъмни кръгове под очите, а косата му беше доста рошава, което е нещо необичайно за него.

- Нещо сериозно ли е?- попита, защото паузата която направих беше дълга.

Поклатих глава отрицателно и станах от него.

- Какво става?- той се обърка.- Да не е станало нещо?

- Не, не...не е сериозно...просто..- не знаех как да го кажа. Не бях сигурна как ще реагира.

- Али, може да ми кажеш всичко...- стана и дойде до мен. Хвана ми ръката и ми се усмихна.

- Аз просто...мисля, че се влюбвам в теб...- изстрелях несигурно.

Той се засмя на думите ми и после опря челото си на моето.

- Ако все още не си наясно, аз отдавна ти признах това...

*****

Той дойде с мен до входа на болницата, за да ме изпрати.

- Да внимаваш!- каза ми, след което ме целуна.

Казах и си по едно чао, разминихме си още няколко целувки преди да тръгна.

- Али!- чух вика му след мен което ме накара да се обърна към него отново.- Я люблю тебя(Обичам те)!- извика пред всички хора, държейки се като малко дете.- Я люблю тебя, Элисон!( Обичам те, Алисън)- извика отново.

*****

- Благодаря, че го поемаш вместо мен.-  Диди, едно от момичетата с което работя, в агенцията за почистване ме помоли да я сменя.

Щом ми прати адрес бързо се запътих на там въпреки, че беше почивния ден.

Щом влязох в апартамента осъзнах къде се намирах.

Бях млада

Защо ми причиняваше това.

Седях отново в апартамента на Доминик. Сякаш нищо не се беше променило. Всичко беше потънало в прах. Все още седях в коридора между входната врата и хола.

Всичко седеше както, когато си тръгнах. Сякаш времето беше спряло. Събрах смелост и влязох в хола.

На малката маса седяха ключовете и телефона, който ми беше дал. Малко по-встрани седеше и сватбения ни албум със скъсани наши снимки.

Щом влязох в кухнята видях пръстена си и халката ми. Бяха на същото място на което ги бях оставила.

- Дойде ли?- чух гласът му.

Обърнах се към него и той седеше до вратата на кухнята. Не беше моя Доминик. Той не беше човека, който аз обичах. Тази широка риза, пръстени, гривни...дори си беше сложил обица.

- Ти ли нагласи всичко?- онази изгаряща болка пак започна да ме изяжда.

- Али искам да говорим...искам да сме сами.- тръгна към мен, но аз го спрях.- Али, моля те?

- Какво ме молиш?- попитах през сълзи.- За какво ме молиш?

- Искам да те имам...искам отново да си моя.- направи още една крачка към мен.

- Аз молех ли ти се?- сълзите капеха от очите ми.- Дори ти паднах на колене...но ти дори не ме погледна.

- Бях глупав...бях млад...- оправдаваше се.

- Но въпреки това избра Касандра...

- Али...моля те...аз бях първият...аз те научих да живееш...

- Научи ме и как да умирам...

- Обичам те

- Не.

След което дойде до мен и ме целуна. Не знаех как да реагирам. Стоях като вцепенена....и тогава осъзнах....не е както преди. Отблъснах го от себе си и бързо излязох от апартамента му.