От различни светове

(3) Какво ще стане след нас?

- Позволи ми да те обичам!

****

Събудих се и се огледах, но Юрий го нямаше и се стреснах.

- О боже, какво направих?- чувството за вина ме обзе.

Бързо станах и облякох първото нещо което видях и тръгнах да търся Юрий.

Щом го намерих в кухнята бях изненадана да го видя да приготвя закуска.

- Добро утро!- каза и понече да ме целуне, но аз се отдръпнах.

- Не трябва.- казах и той ме изгледа объркано

- Защо?- остави дървената бъркалка и вече ме гледаше сериозно.

- Как така защо?- паникьосах се.

- Успокой се!- забеляза напиращата паника в мен.- Не разбирам какво нередно сме направили.

- Не трябваше да правя това, защото...просто не трябваше да се случва.- не можех да намеря точна причина.

- И защо мислиш така?

- Юрий аз съм разведена и имам...

Той се засмя доста силно на случващото се.

- И си мислиш, че това ме интересува. Много добре знам какво става в семейството ти. Искаш ли, когато намериш точната причина да ми кажеш, а дотогава ще сме приятели?

- Не можем да сме приятели...- веднага го поправих.

Той се усмихна доволно и ме целуна без предупреждение.

****

Прибрах се вкъщи и заварих Раян да седи дивана и да гледа някакви документи.

- Какво има?- седнах на дивана до него.

- Това са за ипотеката на къщата.- каза и ме погледна.- Какво става?

- Не знам...- казах и зарових пръсти в косата си, отпускайки се на зад.

- Как е Юрий?- попита и усетих усмивката му.

Погледнах го, а той се усмихваше доволно.

- Момчето не е лошо...- каза и се засмя.

- Подигравай се ти...тя и Яйра не е лошо момиче, но....

- Ей дребосък...- прекъсна ме предопределено, и двамата се засмяхме след това.- Почини си.

Качих се в стаята си и звъннах на Кати. Трябваше да говоря с някой за това.

- Как си?- попита ме веднага.