От различни светове

Диагноза

Седмица преди заминаването на Джейми.

- Сама ли дойде?- лекаря попита щом влязох в кабинета му.

- Да...не исках да тревожа другите и да ги карам да тъят големи надежди.- изкривих малко истината.

- Ти не си ли гаджето на Юрий?

- Бившето...

- Раздели ли сте се?- попита изненадано.

- Да..- казах тихо гледайки краката си.

- Кога започна тремора?- върна се към главната тема.

- Мисля че вече станах две години...в началото не беше толкова често и толкова силно...забелязах, че ако пия алкохол, трепета намалява малко...но не за дълго..- обясних му.

- Пиеш ли алкохол все още?

- Не съм с чак толкова слаба воля...
Работех доста...нямах толкова време да се самосъжялявам и да пия. Затова просто го пренебрегнах....но ставаше все по зле и...започнах да ходя на лекари...може би за последните два месеца колкото и странно да звучи обиколих може би около 100 лекаря, но резултатът...- показах, треперещата си ръка, над бюрото му.- Ще можете ли да го оправите?- имах малки надежди.

- Нека първо направил няколко теста...тремора може да е причинен от редица различни фактори, затова няма да е лесно да намерим причината.- обясненията му убиха и млаката останала надежда в мен.

- Както ви казах и по-рано...обиколих много лекари. Дори тези които бяха сигурни, че ще ме излекуват не успяха. Как  да се доверя на човек, който дори не е сигурен?- започнах да се ядосвам.

-Нетърпелива сте и бързо съдите...може би не сте била преди така?- прекъсна обвиненията ми.-  Може да ми се доверите, защото не съм сигурен, защото хора, които са добри в нещо, винаги са несигурни. Така избягват допустими грешки.

**
Ден преди заминаването ..

- Заповядай те.- каза щом влязох в кабинета му и посочи стола пред бюрото му.- Днес ще ви кажа диагнозата.- започна да говори.-  Трябва да направите решения...
Да послушате решенията ми или не.

- Добре...- исках да се оправя. Бях готова да рискувам.

Всички порастваха...дойде и моето време. Вече няма смисъл да се крия и да бягам от реалността. Всички я приеха...вече в мой ред.

- Г-це изследванията ви показват признаци за есенциален тремор, но причината не е ясна.- беше толкова сигурен в думите си.

- Как ще ме диагностицирате през причина?- не знаех как да реагирам на думите му.

- Ръката ви трепери без причина...това е моята диагноза. Важно е как ще подходим. Ще направим мозъчна операция, за да стигнем до дълбоките части на мозъка ви и да премахнем тремора.- започна да ми обяснява процедурата подробно.

- Ще боли ли?- беше единственият въпрос, който изникваше в главата ми.

- Не...мозъка не усеща болка. Разбира се, ще бъдете под упойка когато отваряме червената ви кухина, но през цялото време ще сте в съзнание. Тоест ще сте будна.

- Какво ще стане ако трепота не се махне...има шанс това да стане, нали?- бях уплашена. Няма да крия.

- Да, има.- отговори веднага.- Страничните ефекти може да са парализа, кома, кръвоизлив в мозъка и гърчене. Може да доведе до временно или постоянно увреждане на нервите...- изброяваше толкова неща.

- Какъв е шанса за успех?- попитах плахо.

- Може би около 70%..- усмихна се.

- Наистина ли?- зарадвах се.- Много ви благодаря докторе.- станах от мястото си и хванах ръката му.- Много ви благодаря.

---------

Съжалявам, че не качвам...

Главите са готови от околи месец, чаках правилния момента да ви кажа, че финала на историята вече окончателно е решен.

В началото мислех да спестя, че финала наближава и да ви изненадам, но...

Според мен достатъчно ще ви изненадам и без това.