От различни светове

Ето...мамка му...

Стоях в стаята в която спяхме с Алекс и гледах посинелият ми врат. На врата му ясно се очертаваше ръката на Доминик.

След като ни отърваха и Алекс се скара с него дядо го накара да излязат, за да може Алекс да се успокои, а аз да осъзная какво се случи.

Звука от отварянето на вратата ме изкара от мислите ми. Бързо оставих огледало на нощното шкафче и погледнах към вратата.
Там до нея седеше Доминик, който не смееше да се приближи до мен. Забил поглед в мен и явно събрал кораж, тръгна с бавни крачки към мен.

- Али, онази снимка не е истина.- започна и седна до мен.- Никога не бих си помислил да ти изневяра.- каза и се опита да сложи ръка на лицето ми, но аз отблъснах ръката му.- Али бях пиян...не мислех. Не бях на себе си..- туко що ме изгуби.

Винаги съм мразила оправданието "бях пиян" или "не бях на себе си". Преди години изгубих брат си и баба си с оправданието "бях пиян".
Да имах брат или по точно щях да имам, но това друг път.

- Доминик и аз съм била пияна, но не съм се нахвърляла на други мъже.- бях наранена от действията му и думите.

- Али, моля те!- простена той и хвана ръката ми.

Кимнах при което той се усмихна и ме прегърна. Не знаех как ще продължа на пред...аз направих грешка, нали? Пръстите му без да искам някакво обяснение за всичко което се случи през последната една година.

****

Стоях в кухнята и правех закуска докато Саша, дядо, баба, Никол и Алекс пиеха кафе на масата и говореха нещо.
Сутринта беше доста приятна за разлика от вчерашната.

След като бях готова с половината от пирожките оставих пълната чиния на масата. Седнах на празния стол и се заслушах в разговора на останалите.

Телефона ми светна известявайки че получих съобщение. Отворих съобщението и видях някакъв файл. Натиснах и някакво видео започна да върви(не съм сигурна, че се изразявам правилно.)

След като осъзнах какво гледах, не знаех какво да правя. Въздуха ми спря и не знаех как да реагирам.

Няколко сълзи се стекоха от очите ми и изпуснах телефона от ръцете си. Хванах се за главата и започнах да скубя косата си. Само една дума излизаше в главата ми.

Глупачка.

Взех отново телефона в ръцете си и започнах да гледам видеото. Все още не разбираща започнах да се смея с което привлякох вниманието на останалите, които седяха около мен.

Поех си дъх и станах от мястото си и тръгнах към стаята бясна. Щом влязох Доминик все още спеше спокойно. 

- Ставай!- извиках бясно и дръпнах завивката му.- Мамка му!- проплаках и започнах да го удрям.- Ставай!- извиках отново, продължавайки да го удрям.

Той се изплаши и бързо скочи от леглото. Погледна ме учудено и неразбиране се четеше в подлите му учи.

- Какво става?- попита тихо докато рошеше косата си.

- Събирай си парцалите и изчезни от живота ми!- извиках рязко своето го изненадах допълнително.

- Аби, какво е станало?- започна да се приближава до мен.

- Не ме доближавай повече. Не смей.- изсъсках и вдигнах ръцете си, за да го спра.

- Али...

- Не ми говори. Не ме гледай. Искам да изчезнеш. Веднага!- извиках и хвърлих сака му през врата на стаята.- Изчезвай!- изревах като животно.

- Не знам какво става, но реакцията ти е пребързана.- опита се да ме успокой.

- С какво очи идвал да ме гледаш?- извиках и започнах да го блъска и удрям.- С каква наглост? Държиш ми с ръка с голи ще спя?- засмях се на реторичния си въпрос и го изблъсках от стаята.

- Мамка му Алисън, какво ти става?- извика и той в свой ред.- Спри се!

- Ти защото се спря когато ти казах?

- Ако ще продължаваш да ми натякваш за вчера...нали се отправихме?

- Не...- поклатих глава.- С теб оправя няма. По добре да изгоря жива, но да не вярвам на лъжите ти повече.- изсъсках на среща му.- Запази си шибаните лъжи за себе си.

- Алисън!?!- извика на среща ми и ме хвана за рамената.

- Не си позволявай да ме пипаш.

- Какво по дяволите ти става?

- Поправям грешките си!- казах през зъби и го избутах извън вратата на апартамента.

- Нали снощи...

- Поне веднъж не се опитвай да избегнеш последиците. Този път няма кой да те спаси, няма кой да е виновен освен теб, защото по дяволите ти преспа с Касандра и ти пъхна оная си работа в нея.- извиках без да осъзнавам какво говоря.

- Моля?- разшири очи.- От къде...- прошепна тихо, но достатъчно да го чуя.

- Значи е истина.- в очите ми отново се образуваха сълзи.

- Али...- затворих вратата под носа му преди да успее да каже каквото и да е.- Алисън нека ти обясня.- викаше и блъскаше по врата, но се обърнах съ гръб и се усмихнах на глупостта си.

Тогава видях как всички стоят и ме гледаха, не знаещи какво се случва.

- Али...?- дори Алекс не знаеше как да реагирам на ситуацията.

- Ето...мамка му!

_________