Избяга??

1.4K 104 11
                                    

- Ало?- вдигнах веднага, щом видях името на мама изписано на екрана.

- Здравей, мила!- прозя се мама. Личеше си, че цяла вечер не е спала.

- Как е дядо?- попитах веднага.

- Добре е...лекарите казаха, че е от преумора.- обясни ми мама.

- В болницата ли е? Как е там?

- Добре е...поне за сега не се е оплаквал. Намери си приятели.- каза и се засмя за кратко, но умората ѝ личеше даже и в смеха ѝ.- Ако не довечера утре сутрин ще го изпишат и ще се прибере, но може би аз ще остана тук за да им помагам.

- А леля и вуйчо там ли са?

- Милена и Екатерина са тук, а вуйчо ти си тръгна, защото Николас пак направил някакви глупости.- каза и въздиша.

Имах две леки Милена която е първото дете на баба и дядо, Екатерина която е най-малкото, вуйчо който е по-голам от мама с три години и шест братовчеда.

Николас е един от тях. Той е може би най- проблемният от нас седемте, защото каквото и да прави се стига до бой.

- Добре после ще звънна на дядо да го питам как е.- след това с мама си казахме по едно бързо чао и затворихме.

- Спала ли си изобщо снощи?- попита Стюарт.

- Не можах.- каза и продължих да разбърквам...какво готвя?- Какво варим?- попитах го и се обърнах към него.

- Емили обича за закуска да яде нудъли.- обясни ми и дойде да види как са.- Не ги обича много воднисти.-хвана малката тенджерата за дръжката и спря котлона. Изсипа нудълите в мака купичка и извади еднократни дървени пръчки.- Обича азиатската кухня.- отговори още преди да съм го попитала.

- Добро утро!- Шарл влезе в кухнята и седна на един от столовете до масата.

- Добро да е!- двамата с Стюарт отвърнахме.

- Как си?- попитаме Шарл впила поглед в мен.

- Извинявам се за вчера и за тази моя прекалена реакция.- извиних се веднага.

- Няма проблем.- отговора ѝ беше сух и незаинтересован. Погледнах Стюарт изплашено.

- Госпожо главата ли ви боли?- попита веднага Стюарт.

- Да...имам яко главоболие.

-Хабче?- веднага предложи Стюарт.

- Пих няколко пъти.....- изпъшка и се хвана за главата.

- Искаш ли...- приближих се до нея.

- Сигурно няма да правиш нищо.

Аз не я питах повече и просто натиснах силно с палеца си празното място между веждите и'. Тя изохка, но веднага след като си махнах палеца тя се замисли.

- Какво направи?- попита и ме погледна учудено.

- Научих го от баба си.- казах без особено обяснение.

****

Набрах дядо си и зачаках да ми отговори на обаждането.

- Милая- руския акцент на дядо беше много по видим от моя особено когато говореше на руски.

- Какво правиш?

- Не говори со мной по-английски.( не говори на английски с  мен)- веднага ми се скара. говореше задъхано, а около него се чуваха някакви звуци и викове.

- Что ты сейчас делаешь?( Какво правиш сега?)

- Я иду домой( прибирам се у дома).- каза подигравателно.

- Вы выбежали из больницы( бягаш от болницата)- паникьосах се.

- Ты преувеличиваешь(преувеличаваш)- отново ми се засмя.

- Чакам те със ония американски келеш да дойдете за нова година.- заговори на английски.

- Дядо мисля, че няма да можем...

- Не говори со мной по-английски.- прекъсна ме и затвори телефона.

- Дедом!- извиках ядосано, но нямаше как да ме чуе.

- Какво става?- Доминик излезе от банята само по хавлия. Отместих поглед от него и набрах мама.

- Дядо избяга от болницата.- казах му и той се засмя.

- Ти бъзикаш ли се?- смееше ми се, но щом го погледнах той разбра, че не се шегувам и смеха му затихна.

- Мамо дядо наистина ли избяга?

- Търсим го.- каза задъхано, явно са го гонили.- Екатерина отиде го отписва, а ние сега го търсим.

- Хвана си такси. Прибирайте се.- казах и' и Доминик  се засмя.

- Как разбра?

- Говорих с него докато бягаше.

От различни световеDonde viven las historias. Descúbrelo ahora