- Ало?- вдигнах веднага, щом видях името на мама изписано на екрана.
- Здравей, мила!- прозя се мама. Личеше си, че цяла вечер не е спала.
- Как е дядо?- попитах веднага.
- Добре е...лекарите казаха, че е от преумора.- обясни ми мама.
- В болницата ли е? Как е там?
- Добре е...поне за сега не се е оплаквал. Намери си приятели.- каза и се засмя за кратко, но умората ѝ личеше даже и в смеха ѝ.- Ако не довечера утре сутрин ще го изпишат и ще се прибере, но може би аз ще остана тук за да им помагам.
- А леля и вуйчо там ли са?
- Милена и Екатерина са тук, а вуйчо ти си тръгна, защото Николас пак направил някакви глупости.- каза и въздиша.
Имах две леки Милена която е първото дете на баба и дядо, Екатерина която е най-малкото, вуйчо който е по-голам от мама с три години и шест братовчеда.
Николас е един от тях. Той е може би най- проблемният от нас седемте, защото каквото и да прави се стига до бой.
- Добре после ще звънна на дядо да го питам как е.- след това с мама си казахме по едно бързо чао и затворихме.
- Спала ли си изобщо снощи?- попита Стюарт.
- Не можах.- каза и продължих да разбърквам...какво готвя?- Какво варим?- попитах го и се обърнах към него.
- Емили обича за закуска да яде нудъли.- обясни ми и дойде да види как са.- Не ги обича много воднисти.-хвана малката тенджерата за дръжката и спря котлона. Изсипа нудълите в мака купичка и извади еднократни дървени пръчки.- Обича азиатската кухня.- отговори още преди да съм го попитала.
- Добро утро!- Шарл влезе в кухнята и седна на един от столовете до масата.
- Добро да е!- двамата с Стюарт отвърнахме.
- Как си?- попитаме Шарл впила поглед в мен.
- Извинявам се за вчера и за тази моя прекалена реакция.- извиних се веднага.
- Няма проблем.- отговора ѝ беше сух и незаинтересован. Погледнах Стюарт изплашено.
- Госпожо главата ли ви боли?- попита веднага Стюарт.
- Да...имам яко главоболие.
-Хабче?- веднага предложи Стюарт.
- Пих няколко пъти.....- изпъшка и се хвана за главата.
- Искаш ли...- приближих се до нея.
- Сигурно няма да правиш нищо.
Аз не я питах повече и просто натиснах силно с палеца си празното място между веждите и'. Тя изохка, но веднага след като си махнах палеца тя се замисли.
- Какво направи?- попита и ме погледна учудено.
- Научих го от баба си.- казах без особено обяснение.
****
Набрах дядо си и зачаках да ми отговори на обаждането.
- Милая- руския акцент на дядо беше много по видим от моя особено когато говореше на руски.
- Какво правиш?
- Не говори со мной по-английски.( не говори на английски с мен)- веднага ми се скара. говореше задъхано, а около него се чуваха някакви звуци и викове.
- Что ты сейчас делаешь?( Какво правиш сега?)
- Я иду домой( прибирам се у дома).- каза подигравателно.
- Вы выбежали из больницы( бягаш от болницата)- паникьосах се.
- Ты преувеличиваешь(преувеличаваш)- отново ми се засмя.
- Чакам те със ония американски келеш да дойдете за нова година.- заговори на английски.
- Дядо мисля, че няма да можем...
- Не говори со мной по-английски.- прекъсна ме и затвори телефона.
- Дедом!- извиках ядосано, но нямаше как да ме чуе.
- Какво става?- Доминик излезе от банята само по хавлия. Отместих поглед от него и набрах мама.
- Дядо избяга от болницата.- казах му и той се засмя.
- Ти бъзикаш ли се?- смееше ми се, но щом го погледнах той разбра, че не се шегувам и смеха му затихна.
- Мамо дядо наистина ли избяга?
- Търсим го.- каза задъхано, явно са го гонили.- Екатерина отиде го отписва, а ние сега го търсим.
- Хвана си такси. Прибирайте се.- казах и' и Доминик се засмя.
- Как разбра?
- Говорих с него докато бягаше.
ESTÁS LEYENDO
От различни светове
Romance- Не мога....Не мисля, че ще преглътна срамът, разочарованието, болката и загубите. - Моля те! - Никога нема да избера теб. След цялото унижение и болка....не аз въпреки това те обичам. Никога вече няма да искам да си до мен, защото изтръгна и отне...