От различни светове

Изчезна

Седях срещу мъж на годините на баба ми и не смеех да кажа нищо, защото знаех, че веднага след това ще се разплача.

- Е Али...какво ще правиш сега?- той знаеше какво се беше случило само преди няколко дни.

Знаеше всичко за мен, за семейството ми, за приятелите ми. Знаеше всичко.

- Страх ме е, боли ме.- казах и сълзите веднага се появиха в очите ми.

- Хайде...ще отидем при него, ще му кажеш какво чувстваш и ще се съберете!- каза и стана от масата на която седяхме.

- Не мога!

- Знаеш ли, не ми пука кой са Алексеевич, но аз съм с много по мръсни връзки от тях и ако само щракна с пръст с тях е свършено!- каза сериозно едва задържайки се да не извика.

- Не е затова...

- Мамка му, от днес нататък всички пари, които има са твои. Ще излекуваме майка ти, баща ти, дядо ти, ще ви купил голяма къща, коли...всичко което пожелаете...

- Волков!- извиках за да спре.- Не е мое, за да го взимам. Нито парите ти, нито сърцето му.

- Юрий е развалил годежа много преди да дойде в Америка.

***

Влязох във вкъщи и заварих Раян, татко и дядо на дивана да гледат мач. Тихо и спокойно, без да издават звук.

- Тук съм...- казах и веднага след това се разплаках.

Раян веднага стана и дойде да ме прегърне. Зарових лице в тениската му и продължих да плача.

- Ще умра!- чух вика на татко.

Всички го погледнахме. Той плачеше и удряше краката си. Раян веднага отиди при него и започна да го успокоява.

- До тук се заради тях! Убиха едното ми дете, а другото го измъчват.- продължаваше да се удря.- Не можах да спася нито един от двамата и сега Господ ме наказва.

****

- Юрий тук ли е?- попитах момичето на регистрацията в отделението където трябва да е новия кабинет на Юрий.

Тя погледна мъжа и момичето до нея и прехапа устни. Тя поклати глава несигурно, но тогава го чух.

- Тръгвай си вече!

Погледнах към посоката от която идваше гласът му и го видях.

- Добре, тръгвам!- едно доста добре изглеждащи момиче се повдигна на пръсти и го целуна.

Сложих ръка на очи и се засмях. Смеха ми беше толкова фалшив, но не исках да виждат сълзите ми.

- Довиждане!- казах на момичето без да показвам очите си.

Излязох от болницата и набрах номера на Волков.

- Искам да изчезна!

Веднага след разговора с Волков черно БМВ спря пред мен и млад мъж с черен костюм и тъмни очила. Отвори ми задната врата и изчака да вляза.

- Г-н Волков ме прати!