Засрамена от всичко което се сучи между мен и Доминик цяла вечер не успях да спя спокойно. Цялата бях на тръни, че това ще се случи отново и този път няма да има кой да ме отърве от последствията.
На всичко отгоре доста хора ми звъняха след дванайсет вечерта за да ми честитя рождения ден което допълнително ме напрегна.
Не знам какво щя правя днес, но за сега целият ми ден е празен което значи, че ще мога да си мързелувам на спокойствие бе никой да ми мърмори за това.
Доминик беше станал преди около час, а аз все още се въртях под завивките с надеждата да мога да поспя още малко, но поредното позвъняване разроши мечтите ми и не накара да изляза от балончето си на комфорт.
Повдигнах глава за да се убедя в това, че телефона ми звъни и щом видях светещия екран и изпуфтях след което се повдигна и взех телефона.
- Ало?- отритвах се да звуча по-ведро, но сънения ми глас ме издаде.
- Честит рожден де...- не можах да разпозная женски я.
отново трябваше да слушам дългите желания на някой който дори съм сигурна, че не познавам лично.
Вниманието ми бе привлечено от отварянето на вратата и от самия Доминик който носеше поднос с храна. Бях доста изненада от това което беше направил.
Той се приближи до мен, а на лицето му имаше видимо голяма усмивки. Той изчака да приключа с разговора си и щом затворих веднага прилепи устните си с моите.
- Честит рожден ден!- каза нежно и отново ме целуна.
*ще кача продължението след нова година*
*Съжалявам, все пак ви обещах*
YOU ARE READING
От различни светове
Romance- Не мога....Не мисля, че ще преглътна срамът, разочарованието, болката и загубите. - Моля те! - Никога нема да избера теб. След цялото унижение и болка....не аз въпреки това те обичам. Никога вече няма да искам да си до мен, защото изтръгна и отне...
