От различни светове

И само аз съм виновна...

Както всеки ден и този мина мъчително и бавно.

Още с влизането чух плача на мама и виковете на Раян. Както всяка вечер през последните години, леля и Раян се караха за парите.

Крясъците, които идваха от кухнята огладяваха, цялата къща.

Минах да целуна татко и тръгнах нагоре към стаята си.

- Алисън по цял ден обикаля улиците, а ние се чудим как да съберем пари за лекарствата на родителите ѝ.- извика леля.

Татко погледна към мен. Аз просто седях и слушах как леля ми, която до последно казваше, че винаги ще е до мен, ме... нараняваше.

- Внимавай!- вика на Раян прекъсна монологът ѝ.- Говориш глупости...наясно си, че най-много тя страда и тя носи повечето пари.- Раян, който ме обиждаше и обвиняваше във всеки възможен момент, сега ме защитаваше.

Не исках да слушам повече и се качих горе. Нямах време да се изкъпя, затова просто си смених дрехите, взех си тефтера със записките ми, сложих го в чантата си и тръгнах отново към изхода на вече не толкова спокоен дом.

Когато минавах през хола видях леля да седи и да обяснява нещо на мама. Дори след като ми извика да спра, аз продължих да вървя, защото скоро щях да се разплача, а те не трябваше да ме виждат.

Щом влязох в бара, прибрах записките си в чантата и се запътих към стаята в която си оставяхме вещите. Оставих чантата си и якето в малкия шкаф и извадих простичката ми. Вързах я около кръста си докато вървях към залата.

- Днес ще си на ВИП-а.- Джони се провикна от бара.

- Във вторник бях аз, защо пак?- простенах раздразнено.

- Майката на Даша пак се е надрусала яко.- каза докато бършеше чашите с бялата кърпа.

- Ами Мари?- дойде до мен Георги (руснак е затова така изписвам името).

- Вчера беше там.- вдигна рамене.

Не исках да съм там. Никой не харесваше да бъде там, особено ние сервитьорките. Почти винаги бяхме сами и затова и богатите глезльовци се възползваха от нас. Например опипват ни докато сервираме, вдигат ни полите, ако сме с такива.

Ние бяхме сами през цялото време. От време на време, ако поръчат от онези горящите глупости Джони идваше горе. Но след последния инцидент, чичо Боря(собственика на бара) започна да оставя там за кратко.