- Не мога....Не мисля, че ще преглътна срамът, разочарованието, болката и загубите.
- Моля те!
- Никога нема да избера теб. След цялото унижение и болка....не аз въпреки това те обичам. Никога вече няма да искам да си до мен, защото изтръгна и отне...
- Не на мен, а на приятелите си.- поправих я.- Дали това дърво ще свърши работа на Зара?- казах и се отместих от голямото платно на което рисувах рисунката за Зара, която ми поиска вчера.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
- Спри да сменях темата!- извика ми тя бясно. Обърнах се към нея с учудено лице и повдигнах веждите си. Погледнах я с онзи смразяващ поглед и тя изведнъж омекна.- Съжелявам!- каза тихо. - Мисля, че трябва да спреш да разпитваш за Доминик и да обърнеш малко внимание на мен.- казах и махнах престилката си с която бях за да не изцапам дрехите си и Кати ми подаде една кърпа за да си избърша ръцете. - Жененисте от месец....- започна да брой нещо на пръстите си.- и две седмици, а все още нищо не е станало.- каза раздразнено. - Какво очакваш да стане бе Кате?- засмях се, но тя се намръщи. - Любов, искри и пак и искри.- каза мятайки ръцете си във всички посоки. - Моля?- засмях се. - Малки бебета, малки Доминичета и Алисънчета и пак любов и пак искри.- каза и стана от мястото си и започна да подскача на сам на там, което предизвика смях в мен. - Катя ти чуваш ли се какво говориш?- прекъснах малкия ѝ спектакъл и седнах на мястото ѝ.- Сигурна съм, че всичко това е само за пред родителите му. Той няма нищо към мен и думите му го доказват.- казах и станах от мястото на което до преди малко стоеше Кати. Телефона на Кати прекъсна малкия ни разговор между нас. - Итън е!- изпищя тя и аз се засмях.- Ало?- каза спокойно, но физиономия на лицето ѝ ме убиваше.- Да излезем?- погледна ме ококорено. Аз кимнах бързо.- Али е с мен. Нали няма проблем да дойде?- попита тя което ме накара да се хвана за главата. - Идиотка.- казах ѝ тихо, а тя се засмя. - Добре там сме след...- погледна часовника на котката си.- Най-много 15 минути.- оточни се и затвори. Повдигна вежди и ѝ се усмихнах с онази мазна усмивка.- Какво?- попита объркано. - А нищо.- казах човдигайки рамене. Тя ме изгледа подозрително.- Я стига!
***
- Моляя?- почти извиках, което накара мама да ме погледне злобно. Да бяхме в кафето и чакахме Итън да дойде. - Спри да викаш!- изсъска на среща ми. - Не си ми казала, че излизаш с Итън.- огледах я на кръв.- Но ми говориш за искри и малки Доминичета и Алинчета?- казах, но по скоро последното прозвоча като въпрос. - Алисънчета.- поправи ме тя. - Именно.- скарах и се. - Е какво де- засмя се тя. - Хей?- чух гласа на Итън и мислено проклех късмета си. Сто процента беше чул всичко. - Хей!- казахме двете в един глас. Той дойде до мен и ме прегърна, а после седна до Кати. Тя ми погледнаха странно гпкато ме видяха как се бях ухилила, а аз просто преместих поглед от тях и започнах да се кикотя тихо. - Не ѝ обръщай внимание пипито я сече на моменти.- каза и ме погледна злобно. - Кок го казва?- засмях се гласно.- Та как вървят нещата между ваз, понеже някой хора не искат да ми кажат, но измисля някакви глупости.- казах и погледнах злобно Кати. - Алисънчетата не са глупости, а за Доминичетата няма да говорим.- каза важно тя.
-----------------
Съжелявам, Съжелявам🙏🙏 Извинявам се че не съмкачвала нова глава от доста време. Надявам се главата да ви хареса въпреки, че е кратка.