- Не мога....Не мисля, че ще преглътна срамът, разочарованието, болката и загубите.
- Моля те!
- Никога нема да избера теб. След цялото унижение и болка....не аз въпреки това те обичам. Никога вече няма да искам да си до мен, защото изтръгна и отне...
- Не на мен, а на приятелите си.- поправих я.- Дали това дърво ще свърши работа на Зара?- казах и се отместих от голямото платно на което рисувах рисунката за Зара, която ми поиска вчера.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Спри да сменях темата!- извика ми тя бясно. Обърнах се към нея с учудено лице и повдигнах веждите си. Погледнах я с онзи смразяващ поглед и тя изведнъж омекна.- Съжелявам!- каза тихо. - Мисля, че трябва да спреш да разпитваш за Доминик и да обърнеш малко внимание на мен.- казах и махнах престилката си с която бях за да не изцапам дрехите си и Кати ми подаде една кърпа за да си избърша ръцете. - Жененисте от месец....- започна да брой нещо на пръстите си.- и две седмици, а все още нищо не е станало.- каза раздразнено. - Какво очакваш да стане бе Кате?- засмях се, но тя се намръщи. - Любов, искри и пак и искри.- каза мятайки ръцете си във всички посоки. - Моля?- засмях се. - Малки бебета, малки Доминичета и Алисънчета и пак любов и пак искри.- каза и стана от мястото си и започна да подскача на сам на там, което предизвика смях в мен. - Катя ти чуваш ли се какво говориш?- прекъснах малкия ѝ спектакъл и седнах на мястото ѝ.- Сигурна съм, че всичко това е само за пред родителите му. Той няма нищо към мен и думите му го доказват.- казах и станах от мястото на което до преди малко стоеше Кати. Телефона на Кати прекъсна малкия ни разговор между нас. - Итън е!- изпищя тя и аз се засмях.- Ало?- каза спокойно, но физиономия на лицето ѝ ме убиваше.- Да излезем?- погледна ме ококорено. Аз кимнах бързо.- Али е с мен. Нали няма проблем да дойде?- попита тя което ме накара да се хвана за главата. - Идиотка.- казах ѝ тихо, а тя се засмя. - Добре там сме след...- погледна часовника на котката си.- Най-много 15 минути.- оточни се и затвори. Повдигна вежди и ѝ се усмихнах с онази мазна усмивка.- Какво?- попита объркано. - А нищо.- казах човдигайки рамене. Тя ме изгледа подозрително.- Я стига!
***
- Моляя?- почти извиках, което накара мама да ме погледне злобно. Да бяхме в кафето и чакахме Итън да дойде. - Спри да викаш!- изсъска на среща ми. - Не си ми казала, че излизаш с Итън.- огледах я на кръв.- Но ми говориш за искри и малки Доминичета и Алинчета?- казах, но по скоро последното прозвоча като въпрос. - Алисънчета.- поправи ме тя. - Именно.- скарах и се. - Е какво де- засмя се тя. - Хей?- чух гласа на Итън и мислено проклех късмета си. Сто процента беше чул всичко. - Хей!- казахме двете в един глас. Той дойде до мен и ме прегърна, а после седна до Кати. Тя ми погледнаха странно гпкато ме видяха как се бях ухилила, а аз просто преместих поглед от тях и започнах да се кикотя тихо. - Не ѝ обръщай внимание пипито я сече на моменти.- каза и ме погледна злобно. - Кок го казва?- засмях се гласно.- Та как вървят нещата между ваз, понеже някой хора не искат да ми кажат, но измисля някакви глупости.- казах и погледнах злобно Кати. - Алисънчетата не са глупости, а за Доминичетата няма да говорим.- каза важно тя.
-----------------
Съжелявам, Съжелявам🙏🙏 Извинявам се че не съмкачвала нова глава от доста време. Надявам се главата да ви хареса въпреки, че е кратка.