От различни светове

...Какво знаеш?...

Единственото нещо което чувах бяха отекващи те крясъци на дядо.
Руския му се преплиташе със английския, а някой думи бяха неразбираеми.

Никой от стоящите в стаята не смееше да го прекъсне или спре. Всички просто го слушаха без да възразяват. 

Колкото повече стоях в тази стая толкова по зле се чувствах.
Все още не осъзнах или по скоро не исках да възприема това, че преди седмица се отказах от любовта си.

- Какво знаеш?- крясъка на дядо проби ушите ми.- До кога смяташе да криеш от мен? Защо не ми каза?- не знаех какво се случва.

Напоследък прекарвам дните си в гробни мълчание, а нощите в неконтролируем плач.

- Знаеш ли какво се готови за теб? Знаеш ли на каква приличаш с тази твоя постъпка?- още едни от думите му преминаха през ушите ми.

- Татко, не говори така!- мама прекъсна монологът на дядо.

- А как да говоря? Казват, че внучката ми е уличница? Как да реагирам на това? Как да погледна хората около мен? А тя мълчи...защо мълчиш?

- Не съм аз!- извиках с пресипналия си глас. С което накарах дядо да млъкни.- Колко пъти да повторя, че не съм аз? Колко пъти да кажа, че онова на видеото не съм аз? Как да докажа, че не съм аз?- виках и плачех.

Само това ми остана. След като не можех да докажа невидимата си...можех само да оплаквам съдбата си.

Треперещите ми крака не издържаха и се стопурих на пода, обляна в сълзи.
За първи път си позволих да плача по този начин пред семейството си.

- На кого да кажа още? На кого още да обяснявам, да се моля, се извинявам...дори вие не ми вярвате.- плачех със глас.

- Къде е халката ти?- дядо попита тихо.

Тихо и с равен тон. Не се чу нищо повече след това.

Дядо взе кожуха си и ключовите за колата и излезе от къщата бързо.

Бързо станах и тръгнах след него, но щом излязох колата на дядо я немаше. Бързо се върнах вътре. Взех си якето и ключовите за колата на Раян, който се беше прибрал за празниците.

- Няма да караш!- вуйчо ме спря и взе ключовите за колата.

- Моля те, дядо отива при тях!- проплаках и се опитах да се освободя от хватката му.

- Хайде!- Раян грабна ключовите и тръгна към колата си.
Кати, Руслан и Николас също дойдоха с нас.