- Позволи ми да те обичам!
*****
Не знаех как да говоря нормално с него. Минах няколко дни в които ми бе толкова странно да говоря нещо с него.
Беше ми някак... неловко да говоря с него все едно не се е случило нищо между нас..
Както всяка вечер през която не съм на работа и сега седях в кухнята и пиех, за да се разсея малко. Беше трудно да държа чашата или да пия, защото ръката ми все още трепереше и не спираше.
Гледах я и плачех...дори не можех да се напия. Когато отново излях водката си върху себе си, пуснах чашата на масата и се хванах за главата. Започнах да плача както обикновено и да оплаквам съдбата си.
- Какво става?- чух гласът на Раян из зад мен.
Бързо изтрих сълзите си и хванах ръката си, за да не забележи.
- Отново ли пиеш?- седна срещу мен на масата.
- Не ми се получи.- показах петното на блузата си.
- Какво и' има на ръката ти?- посочи дясната ми ръка.
- Моля?!- изненадах се от въпроса му.- Нищо и' няма...
- Знам, че ръката ти трепери...Али колкото и усърдно да я криеш...знам, че трепери постоянно.
- Как така знаеш?
- Не можех да ме излъжеш. Ако другите не обръщат внимание...това е лично, техен проблем.- гласът му беше равен и спокоен. Беше сигурен в думите си.- Покажи ми я!
За момент се замислих, но оставих мислите си и бавно вдигнах ръка. Вдигайки я във въздуха, трепета се усили.
- Говорих със Стюарт. От колко време си така?
- От година и половина....
Настъпи гробна тишина. Никой от нас не смееше да каже каквото и да било. Раян явно обмисляше това което казах, защото беше забил поглед във празната маса.
- Някой знае ли освен мен и Стюарт?- каза след дългата тишина.
Поклатих глава отрицателно.
- Какво си мислеше?- извика и удари по масата.
Ако до сега говорехме спокойно и той обмисляше всяка своя дума, сега той беше изгубил контрол. Викаше, удряше по масата, опитвайки се да приеми глупавите ми постъпки.
- Защо си причиняваш това? Колко още ще се третираш като някое животно?До кога ще позволяваш на всички да те мачкат?
ESTÁS LEYENDO
От различни светове
Romance- Не мога....Не мисля, че ще преглътна срамът, разочарованието, болката и загубите. - Моля те! - Никога нема да избера теб. След цялото унижение и болка....не аз въпреки това те обичам. Никога вече няма да искам да си до мен, защото изтръгна и отне...