От различни светове

1 ден

Излязох от ваната и ових една червена кърпа около тялото си. Излязох от банята и с бавни крачки се приближих към куфара ми. Оставих го легнал на земята и клетнах до него. Отворих го и си взех черно бельо. Облякох го на бързо и останах само по него. Отново клекнах до куфара и започнах да избирам дрехи с който щях да съм днес. Не след дълго облякох това.

Преди сватбата с Кати купихме доста летни дрехи и обувки. Огледах се в огледалото. Вързах си косата на едно небрежно кокче и излязох от стаята. Влязох в кухнята и видях Доминик да закусва. Аз минах покрай него за да стигна до мивката. Напълниха си една чаша с вода и я изпих.
- Няма ли да закусваш?- попита ме и посочи другата чиния с палачинки.
- Аз не закусвам.- казах.
- Защо? Как издържаш до обят без да ядеш?- погледна ме.
- Не винаги обядвам.- оточних му.
- Да бе. Базикаш се нали?
- Не. Има период в който не ям с дни.
- Защо?
- Нямам япетит.- казах съвсем просто. Той не каза нищо и продължи да яде.

*****

- Как сте там?- попитах мама.
- Добре сме, миличка, но е малко скучно.- засмя се тя.- Али, детето ми къде си?- проплака татко.- Как можах да те дам? Ама съм един идиот.- продължи да вика.- Спри са бе! Идиот.- скара му се дядо.- Чуваш как е.- засмя се мама.
- Да.- казах с усмивка.
- Звънни и на Кати! Чао!- каза и ми затвори.
Набрах номера на Кати.
- Ало?- чух тихия ѝ глас.
- Как си Кати?- попитах я весело.
- Али? Как си? Той държи ли се добре? Ако не ще му отрежа топките.- започна са говори бързо.
- Нищо не ти разбрах, но няма да режеш ничини топки?
- Сигурна ли си?- извика и отдръпнах телефона от ухото си.
- Да, няма да режеш ничии топки.- казах и Доминик влезе в стаята.
- Какви точки ще режете?- засмя се той.
- Кати говори глупости.- казах му.
- Това той ли е? Дай ми го!- извика отново.
- Защо вика толкова?- продължи да се смее.
- Винаги прави така когато е развълнувана.- обесних му.
- Дай да говоря с нея, щом иска!- каза и дойде до мен. Седна на леглото до мен и аз му дадох телефона.- Здрасти!...Да аз съм...Не съм.... Спокойно!...Така ме застрашаващ да остана без деца и Ало също....Ще си намери друг...Виждам...Чао!- каза и ми подаде телефона.- Луда!- каза и аз се засмях.- Ще ползвам банята.- каза и влезе вътре.
- Какво му каза?
- Нищо.- каза ми милико.- аз ще ви оставям.- каза и затвори.

-----------

Искам първо да ви благодаря за всичко. Защото ако не бяхте вие нямаше да съм тук.
Искам да ви честитя и новата 2018 година предварително. За мен тази една година беше прекрасна. Никога не съм си мислела, че ще стигна до тук, но вие ми показахте, че мога да го направя. Благодаря ви и за подкрепата която ми давате за тази история.
Обичам ви😘😘