От различни светове

Теб те няма в картинката

- Джейми се връща!- изпищя от радост Кати, но за мен не.

Ако Джейми се връща означава, че ще разбере, какво се е случило през последните месеци. Ще разбере, че съм се провалила на изпитата си. За прекъсването на обучението....дори за ръката ми.

- Ще вървя...- каза и бързо излязох от нас, за да не види притеснението ми.

***

Седях в малкото магазинче в което работех и увивах дългия ластик около китката си възможно най-стегнато, за да намали поне малко трептенето.

- Най-сетне те намерих!- чух гласа на Юрий, който туко що влезе в малкото магазинче.

- Какво искаш?- попитах го и скрих ластика под ръкава на блузата ми.

- Да говорим!- каза и застана пред касата.

- Няма за какво!- веднага го отрязах.

- Има...- не отделяше поглед от мен.- Онази вечер отидох до болницата със Касандра и Доминик, защото линейката се забави...- започна да ми обяснява къде изчезна онази вечер.

- Не ме интересува, ясно!

- Не ми пука какво ще ми кажеш!- усмихна ми се мило.- Защото знам, че не си ми чак толкова сърдита.- сложи ръце на касата и се наведе, което му позволи да се приближи до мен.- Когато отидохме в болницата с Доминик малко се сдърпахме и сега...- каза и извади някакъв нагънат лист от задния джоб на дънките си.- Аз също ще бъда съден...- отново на лицето му се появи онази глупава усмивка, която обожавах.

Засмях се на думите му и сложих ръка на лицето си. Той бързо прескочи касата и вече нямаше нищо, което да ни разделя. Сложи ръце на лицето ми и се загледа в лицето ми.

- Не ми се сърди човече!- каза с бебешки глас.- Не мога без да чуя гласът ти...липсваше ми.- каза и ме целуна.

- Липсваше ми!- усмихнах се измежду целувките ни.- Как си издържал без мен преди?- попитах подигравателно.

- Не знам, но след първата ни целувка...- спря се и ме погледна право в очите.- Ти си като наркотик за мен. Не мога нито ден без да те усетя.

***

Бях във един парк за кучета, пиейки петото си кафе за днес и четях обявите за работа на една пейка точно срещу малкото заградено място за кучета.

- Нека поговорим!- Доминик мина бързо покрай мен, хвана ме за ръка и ме задърпа на някъде.