От различни светове

Сбогом....

Стисках дръжката на бокета си силно. Бях толкова притеснена. Сякаш вътре в мен нещо бошуваше. Корема ми бе на топка, краката ми треперех, а съзнанието ми бе пълно с толкова много мисли.

- Всичко ще е наред!- Даша влезе в стаята където бях.- Няма смисъл от всичко това притеснение.- опита се ме успокои.

- Ще му сритам задника!- Кати влезе бясна в стаята и седна на малкото диванче близо до мен.- Толкова ли е трудно да се занимава малко с детето?- извика и извади един шоколад от чантата си и започна да го яде.- Отгледах сина му, сега нося още едно дете и очаква сама да се оправям?- Кати продължи да нарежда Руслан.

- Аз не мога така!- Александра влезе също.- Не съм звероукротител.- извика.- Как да обясня, че не може да влезе. Той не разбирали от традициите?

- Хайде излизайте!- вуйчо влезе също.- Скоро церемонията ще започне.

Момичетата започнаха да излизат бавно от стаята и останах сама с него.

- Помисли си, успокой се, а аз ще дойде след малко, за да те взема.

Отново останах сама с мислите си. Днес беше сватбата ми...днес се сбогувах с миналото си.

Изправих се бавно от дивана на който седях и отидох до голямото огледало в стаята където бях аз.

Роклята ми бе огромна...много по голяма от предишната...много по пищна.

Всичко бе променено....

Мястото, времето, гостите, дори и аз.

Бях атака по-силна...

Всичките планове, които имах за живота ми се объркаха. В началото си мислех, че ще бъда с Нолън, ще живеем заедно в къщата на дядо, на нашата улица. Ще отгледа е децата си и ще живеем нормален живот...но тогава дойде Доминик. Помислих си, че не ми е било писано да бъда с Нолън и съдбата ми не е такава.

И тогава си послих, защо да не е Доминик?

Мислех си, че с него ще се обичаме, ще живеем добре, ще имаме деца. Ще ги отгледаме и ще сме щастливи. Живота ни ще е прекрасен и тогава нещата пак се объркаха...

После Юрий....

- Време е!- вуйчо влезе в стаята.

Подаде букета ми, сложи булото пред лицето ми отвори и двете врати, за да изляза.

Вървейки...всичките ми спомени ме завладяха. Крачките ми бяха бавни...много трудно.