Начало на нас...края на тях

1.1K 76 13
                                    

Щастлива съм.

Той ме прави щастлива.

Беше минала едва седмица от както се събрахме. Въпреки това чувство да имаш човек, който знае всичко до малка подробност и да не те съди, да те обича въпреки всичко.

- Ще напускаш? Защо?- Даша попита изненадано.

Всички знаеха, че аз най-много държах и имах нужда да работя, но след всичката с чичо Боря не можех да остана тук и да гледам в лицето човека, който има толкова лошо мнение за мен... въпреки, че знае в какво положение съм.

- Станаха някой неща...

- Това има ли нещо общо с Юрий и това, че спря да идва?- прекъсна ме Паша.

Юрий преди случилото се между нас идваше често. Въпреки честите си нощни смени в спешното и дългите операции той почти винаги идваше, но както казах през последните две седмици е дошъл само веднъж. При което е станало голяма караница между него и Боря.

- Донякъде.- не им дадох повече подробности.

- Защо изглеждаш толкова зле?

- Пропуснах няколко дни....

- От колко време работиш?- Джони веднага се сети.

- Днес е третият ден.- казах тихо и си вързах рошевата коса наново.

- Али, може ли да поговорим?- чух гласът на Боря зад мен.

Не отговорих, дори не се обърнах към него. След всички думи, които той изрече не можех. Чувствах се долна. Боклук.

- Алисън искам да говори!- извика след което чух бързите му стъпки.

- Няма за какво да говорим.- казах стоейки с гръб към него и тогава настъпи пълна тишина.

- Наистина ли се сърдиш...?- попита ядосано.

- Не...не...- най- накрая го погледнах.- След всичко ти беше единственият човек, който знаеше какво става. Беше единственият, който не ме съдеше. Знаех, че ти винаги ще ми помогнеш и ще вярваш...а в очите ти съм пълен боклук. Аз съм толкова силно изчадие, защото се ожених по сметка и после ме обвиниха в изневяра. Продадох шибаното дело, за да мога да спася дядо си...който накрая умря в мойте ръце...- отново заплаках като дете. Не осъзнавах, че викам. Не обърнах внимание, че всички в бара ме гледат и слушат.

Въпреки трудното ми положение успях да спестя всичко случило се със семейство Уилиямс и сега това идва като гръм от ясно небе.

От различни световеWhere stories live. Discover now