Опиянена от аромата на Доминик който идваше от завивката и възглавниците все още не смеех да отворя очи. С нежелание отворих очи и се размърдах в удобното легло което обожавах.
Усмихнах се на меката слънчева светлина която галеше лицето ми, но секунда по късно съжалих, че се бях събудила.
Всички спомени от пиянските ми изпълнения в апартамента на Джейми се преминаваха през съзнанието ми като гръм.
Спомних си всичко до най-малкия детайл никакъв пропуск. Засрамена от действията си бързо покрих лицето си.
- Някой май се събуди?- чух бодрия глас на Доминик.
И миг по-късно исках да потъна в дън земя.
Мой
- Къде ми е бил акъла?- прошепнах и ударих леко главата си.
Усещах погледа му да прави дупка в гърба ми, но не смеех да го погледна от срам.
- Какво си говори моята жена?- веселия му глас отново се разнесе из стаята.
Ясно беше, че ми се подиграва за вчера, но може ли още със ставането ми да ме дразни.
- Моята жена да има да ми казва нещо?- попита с насмешка.
Аз го изгледах уплашено, но бързо се осъзнах и погледнах някъде другаде.
- Не.- казах бързо гледайки навсякъде другаде, но не и към него.
- Сигурна ли си?- най- сетне го погледнах и видях веселото ми изражение.
Той взе телефона си и след като пусна нещо го насочи към мен. Когато видях видеото на което танцувах и пеех срамът ме обзе напълно. Бързо погледнах на другата страна и покрих лицето си от срам. Спомена на коя песен танцувах беше твърде ясен, а и на видеото се чуваше твърде ясно коя беше песента.
- Сигурна си, че не изпускаш нещо?- чух смеха му щом спря видеото.
- Да сигурна съм.- казах ядно и станах от удобното легло.
Тръгнах към банята и по най-бързия начин изминах разстоянието от леглото до банята. Щом влязох вътре се затворих там и не смятах да изляза скоро.
Щом махнах дрехите си усетих силната миризма на алкохол.
- Мириша на бъчва.- казах и хвърлих дрехите в коша за пране.
След краткия душ, който отми миризмата на алкохол от мен увих кърпата около тялото си. Тогава се сетих, че ни си взех никакви дрехи.
Отворих вратата леко и надникнах за да проверя дали Доминик все още е в стаята. Щом не го видях излязох и бързо отидох до гардероба за да си взема дрехи.
Бързо си обух бельото и анцуга който взех от гардероба. Тъкмо щях да си сложа блузата когато чух тихото ахкане.
Обърнах се видях Доминик да седи на вратата и да гледа право към мен със потъмнели очи.
- Всеки път имам чувството, че ставаш все по- красива...
Отново се обърнах с гръб към него и облякох бързо блузата си. Секунда след това ръцете му се придърпаха към него и той се облегна на рамото ми.
- Бях готов да отида в апартамента на онзи още в същия момента в който разбрах, че си била при него.- прошепна и затегна хватката си около мен.- Не знам какво ми става.
VOUS LISEZ
От различни светове
Roman d'amour- Не мога....Не мисля, че ще преглътна срамът, разочарованието, болката и загубите. - Моля те! - Никога нема да избера теб. След цялото унижение и болка....не аз въпреки това те обичам. Никога вече няма да искам да си до мен, защото изтръгна и отне...