Не знам...

1.6K 95 7
                                    

Опиянена от аромата на Доминик който идваше от завивката и възглавниците все  още  не смеех да отворя очи. С нежелание отворих очи и се размърдах в удобното легло което обожавах. 

Усмихнах се на меката слънчева светлина която галеше лицето ми,  но секунда по късно съжалих, че се бях събудила.

Всички спомени от пиянските ми изпълнения в апартамента на Джейми се преминаваха през съзнанието ми като гръм.

Спомних си всичко до най-малкия детайл никакъв пропуск. Засрамена от действията си бързо покрих лицето си.

- Някой май се събуди?- чух бодрия глас на Доминик.

И миг по-късно исках да потъна в дън земя. 

Мой

- Къде ми е бил акъла?- прошепнах и ударих леко главата си.

Усещах погледа му да прави дупка в гърба ми, но не смеех да го погледна от срам.

- Какво си говори моята жена?- веселия му глас отново се разнесе из стаята.

Ясно беше, че ми се подиграва за вчера, но може ли още със ставането ми да ме дразни.

- Моята жена да има да ми казва нещо?- попита с насмешка.

Аз го изгледах уплашено, но бързо се осъзнах и погледнах някъде другаде.

- Не.- казах бързо гледайки навсякъде другаде, но не и към него.

- Сигурна ли си?- най- сетне го погледнах и видях веселото ми изражение.

Той взе телефона си и след като пусна нещо го насочи към мен. Когато видях видеото на което танцувах и пеех срамът ме обзе напълно. Бързо погледнах на другата страна и покрих лицето си от срам. Спомена на коя песен танцувах беше твърде ясен, а и на видеото се чуваше твърде ясно коя беше песента.

- Сигурна си, че не изпускаш нещо?- чух смеха му щом спря видеото.

- Да сигурна съм.- казах ядно и станах от удобното легло.

Тръгнах към банята и по най-бързия начин изминах разстоянието от леглото до банята. Щом влязох вътре се затворих там и не смятах да изляза скоро.

Щом махнах дрехите си усетих силната миризма на алкохол.

- Мириша на бъчва.- казах и хвърлих дрехите в коша за пране.

След краткия душ, който отми миризмата на алкохол от мен увих кърпата около тялото си. Тогава се сетих, че ни си взех никакви дрехи.

Отворих вратата леко и надникнах за да проверя дали Доминик все още е в стаята. Щом не го видях излязох и бързо отидох до гардероба за да си взема дрехи.

Бързо си обух бельото и анцуга който взех от гардероба.  Тъкмо щях да си сложа блузата когато чух тихото ахкане.

Обърнах се  видях Доминик да седи на вратата и да гледа право към мен със потъмнели очи. 

- Всеки път имам чувството, че ставаш все по- красива...

Отново се обърнах с гръб към него и облякох бързо блузата си. Секунда след това ръцете му се придърпаха към него и той се облегна на рамото ми.

- Бях готов да отида в апартамента на онзи още в същия момента в който разбрах, че си била при него.- прошепна и затегна хватката си около мен.- Не знам какво ми става.

От различни световеOù les histoires vivent. Découvrez maintenant