От различни светове

Колата е на Баба Сара

- Кати какво правиш?- попитах я.
- Скучая...искаш ли да излезем?
- Нямам нищо против. Честно вече ми доскочава да стоя по чал ден тук.
- От една седмица си там и вече ти е скучно?- засмя се.
- Да...не е като вкъщи. Винаги има какво да се прави. Ще гледаме мач, ще играем карти, ще ходим във Бремби или ще играем футбол на улицата между къщите или в градината на Бремби.- засмях се на спомните.
- Да, никак не е лошо.- засмя се и тя.- А Доминик как е? Държи ли се добре с теб?
- Не съм го засичала. Ако сутрин го видя и това е.
- Как така?
- Той по цял ден е навън, а вечер се прибира късно.- обесних ѝ.
- Ужас! Къде ще се срещнем?
- В пицарията?
- Не...в онава кафене.
- Добре, след половин час съм пам.
- След двайсет минути съм там.- каза и затвори. Станах от дивана и се качих в стаята на Доминик. Започнах да избирам дрехи и накрая облякох това.

Взех си чантата и сложих всичко нужно вътре. Излязох от стаята и взех парите който Доминик ми осативи тази сутрин с ключовете за апартамента и телефона ми от самичката в хола. Обух си чените маратонки и излязох. Заключих на бързо и звъннах на едно такси. Щом слязох долу таксито вече беше там и ме чакаше.
- Здравейте!- усмихна се.
Казах му адреса и той тръгна към мястото. След около 30 минути бяхме там и му платих. Салозох и тръгнах към кафето. Щом влязох вътре видях Кати на обичайното си място. Щом ме видя стана и тръгна към мен.
- Май живота в централния Ню Йорк те е променил.- засмя се и седнахме.
- Не е вярно.- засмях се.
- Здравейте искате ли нещо за пиене?- сервитьорката дойде.
- За мен една вода.- казах ѝ мило.
- За мен едно капично.- каза Кати и сервитьорката кимна и си тръгна.- Е как е?
- Кое?
- Как кое? Знам, че спо процента не си говорите, но пък чак толкова...
- Чак толкова е.- прекъснах я.
- Какво той не те харесва ли? Или си тръвде красива за него?- попита раздразнено Кати.- Ако аз бях на твое място...
- Да, да, знам. Щеше да му одрежиш топките.
-  Ми какво няма да го търпя. Даже ще се прибера вкъщи.
- И аз искам да се прибера, но няма как.
- Защо сега като ни донесат нещата не отидем до ваз?- попита Кати развълнувано.
- Добре...
- Заповядайте!- каза сервитьорката и остави нещата ни масата.
- Извинете може ли сметката?- Кати попита учтиво.
Момичето кимна и след минути се върна със сметката. Платихме и Кати изпи на екс капочиното.
- Леле!- засмях и тя стан. Тръгнахме към нас и след около 10 минути бяхме на нашата улица.
- Ай играй го де!- чу се мъжки вик.
- Ще го играе знаеш ли кога?- извика друг. С като се приближих ме към нашия край на улицата и видяхме всички събрани на тротоара и гледат мач. Засмяхме се и аз тръгнах към дядо и татко.
- Ехоо?- извиках за да ме чуят и щом ме видяха веднага станах от рибарите си столове и ме прегърнаха.
- Къде е мама?- попитах ги щом се отделих от тях.
- Отидоха да вземат бира и семки, че нещо много оспорвано стана.
- Що?- засмях се.
- Ето тези момчета са някъде от богаташите и дойдоха да играят с нас, обаче като капитан на отбора ни го няма...- погледна ме.
- Почивка извиках и всички спряха.- Кати Ела!- тя дойде и ми взе чантата.
- Бремби внука ти тук ли е?- попитах го.
- Каза, че ще дойде. Резервата нещо много се бави.- каза той и се огледа.
Момчетата който играеха от така наречения ни отбор дойдоха и ме прегърна.
- Али, много ни липсваше!- каза един от тях и ме прегърна.
- И вие на мен.- засмях се и се отделих от тях.- Сега ще играелм ли?- попитах ги.
- Ту съм!- чух гласа на Нолан. Внука на Бремби. След като се разбрахме кой какво ще играе застанахме на местата си и зачакахме да чуем свирката. Щом я чухме започнахме да играем.
- Давай Али!- чух вика на Кати.
- Покажете им как се прави!- Извикаха всички мъже. След като направих два гола дойде и поли времето.

****

- Колко беше залога?- попитай сед като победихме.
- Момчетата от другата страна заложиха по 100 долара всеки, а един остави ключовете за колата си.- обесни дядо.
- А ние заложихме, две коли, една котка, куче, и 400 долара общо.- обесни Бремби. Засмях се и седнахме на масата в предния ни двор.
- Коя котка заложихме за бога?- казах през смях.
- Тази на баба Сара.- кза едно от момичетата.
- Защо?
- Тя дойде тук с две бири и каза аз залагам котката си.- каза друг.- Ние какво да направим котката си е нейна.- засмя се.
- Али ела да делим парите.- каза татко. Започнах да дела парите и накрая всеки получи по сто долара.
- А колата за кого е?- попита Нолан.
- За баба Сара!- казах аз.
- Ама защо?- попитаха всички в един глас.
- Защото тя си даде котката.- казах през смях.
- Да ви е яд!- оплези им се Сара и взе ключовите за Аудито.
Всички се засмяхме когато почна да играе. Мама дойде до нас и ме прегърна.

***

Прибрах се в апартамента на Доминик и оставих ключовете на мястото им. Нямаше никой което е нормално, но все пак беше два през ноща. Качих се горе и влязох в банята. Щом се измих си облякох пижамата и си легнах.