Станах и започнах да се оправям за работа. Да днес вече бях на работа. Питате се какво стана снощи.
Ами след изцепката на дядо за синът на Робърт и Натали продължиха да си говорят. Ние с дядо се отделихме от тях за да гледаме мача на ПСЖ и Манчестър.
След като се облякох слязох долу и поздравих мама. Направихме закуска на татко и дядо и аз тръгнах към кафенето. Тъй като моята смяна беше от 7:00 днес мама щеше да оправи вкъщи. Отново аз щях да занеса обяда на татко и екипа му. Отключих кафенето и влязох вдигнах всички щори за да се освети и започнах да почиствам масите. След като бях готова и с това зачаках някой да дойде.*****
Неутрална гледна точка
Щом Натали и Робърт се прибраха видяха малката Емили да стой в хола и да гледа телевизия. Развълнува от случилото се Натали побърза да каже на Емили.
- Брат ти тук ли е?- огледа се Натали.
- Не, днес е зает затова няма да ходя в тях.- каза тя без да отделя поглед от телевизора.
- Ти не трябва ли да си лягаш.- скара ѝ се баща ѝ.
- Хайде Емили!- подкани я майка ѝ. Двете се качиха в стаята на Емили. Емили извърши всички вечерни рутинни задачи и легна на леглото, а до нея майка ѝ.
- Знаеш ли, какво стана?- попита я майка ѝ.
- Какво?- погледна я тя.
- Намерихме чудесно момиче за брат ти.- каза весело тя.
- Мамо съжалявам, но до сега всички момичета който брат ми ти е водил не си ги понасяла, а тези който ти харесваш са или прекалено големи кифли или странни.- каза притеснено Емили.
- Не, сега е различно. Момичето е доста красиво и умно. Работлива и възпитана. От бедно семейство е, но това не е проблем нали?- погледна дъщеря си тя.
- Зависи...има момичета само който се възползват.- сви рамена Емили.
- Не вярвам тя да е такава. Искаш ли да я видиш?- усмихна се Натали.
- Дай!- скокна веднага Емили. След като майка ѝ и показа снимките който беше направила тайно на Али Емили беше възхитена.- Тя е толкова красива!!- възхитена каза тя.- А от къде я познавате?
- Тя е дъщеря на Стивън Шерън. Тя носи обяд на баща си и екипа му на строежа.- обясни простичко Натали.
- Утре искам да дойда с вас за да я видя. Моляяя!- започна да се моли Емили.
- Добре но сега заспивай.
- каза и стана от леглото. Тръгна към вратата, но преди да я отвори се обърна към Емили.- Не казвах нищо на брат си моля те!- каза тихо и излезе.****
Натали, Робърт и Емили вече бяха на строежа и се бяха запътили към масата на която обядваха всички. Емили стоеше до майка си и оглеждаше наоколо.
- Ето я!- Натали бутна дъщеря си щом видя Али.
- На живо е още по красива!- каза отново възхитена Емили.Гл.т. Али
Слагах обяда докато останалите се оправиха. Щом всички седнаха започнаха се хранят. Не след дълго като по часовник семейство Уилиямс се появиха, но с тях имаше малко момиче което усърдно ме оглеждаше.
- Заповядайте!- казах и веднага им сервирах. Те седнаха и започнаха да се хранят.
- Готвиш уникално!- каза малкото момиче. Усмихнах се мило.****
Прибрах всичко и тръгнах към татко.
- Тате аз тръгвам защото ще закъснея.- казах и го прегърнах. Той ми каза едно бързо Чао и ме целуна по челото. Излязох от строежа и видях отново семейство Уилиямс да ме чакат. Натали дойде до мен.
- Хайде!- задърпа ме към колата.
- Наистина вече ми става неудобно. А и няма да се прибирам.- казах бързо.
- Нали се разбрахме за това. Щом ни каниш на обяд ние ще те закараме. А и къде ще ходиш?
- Наистина неудобно ми е.- повторих.- Ще ходя на работа.- казах бързо.
- Добре де ние ще те закараме.- каза и ме набута в колата.
- Щом си науми нещо го постига така че по добре не се съпротивлявай.- каза тихо момичето.- Между другото аз съм Емили.- подаде си ръката.
- Алисън!- усмихнах се и поех ръката ѝ.
- Май се харесахте?- майка и се засмя.
- Да мамо!- отвърна ѝ Емили.
След като им казах къде да карат ме оставиха пред кафенето и си тръгнаха. Влязох вътре и оставих нещата си в стаята за служителите. Върнах се отпред и започнах с поръчките.
YOU ARE READING
От различни светове
Romance- Не мога....Не мисля, че ще преглътна срамът, разочарованието, болката и загубите. - Моля те! - Никога нема да избера теб. След цялото унижение и болка....не аз въпреки това те обичам. Никога вече няма да искам да си до мен, защото изтръгна и отне...