От различни светове

Чиста случайност

Гл.т. Алисън

Последните ми три дни прекарах в стаята си и то само в спане...какво уморена съм?
Излязах само за да ходя до банята. Мама, татко и дядо не ме бяха виждали или както чувах дядо да ми вика
"Али излез не сме ти виждали очите!"
Чух почукване на вратата.
- Алии!- чух гласът на Кати. След минута вратата се отвори и тя влезе в стаята.- Хайде не си излизала от...три дни ли бяха?- попита ме. Аз само се засмях.
- Уморена съм!
- Личи си. Изглеждаш на умрял кон.
- Запази си комплиментите!- казах като се завих през глава.
- Хайде, поне ела да обядваме.- помоли ме.
- Добре, но само защото съм много ама много гладна.- казах  и станах. Извадих едни дънки с бяла тениска и ги облякох. Кати тръгна пред мен.
- А и да знеш ще излезем понеже няма нищо сготвено. Баща ти и майка ти са на работа, а дядо ти е отново при Бремби...дори и баба и дядо са там.- каза бързо Кати.
- Да нямат пенсионерска сбирка?- засмях се щом излязох и заключих.
- Има нова пицария.
- Което значи, че ние ще ходим там.- изпъшках. Тя ме хвана под ръка и тръгнахме към пицарията.

****

- Това там не е ли Итън?- кимна към една маса. Погледнах на там и видях момчето от преди седмица и половина.
- Май.- повдигнах ръмене.
- Май?- тя се окори на среща ми.- Али вече сме средата на Юни.- каза тя и се усмихна на сервитьорката която ни донесе поръчката.- А и е време да си намериш някой. Вече завършихме, а ти още си нямала гадже.- каза тихо.
- Охо момичета!- чух познатия глас на Итън.- Здравей, Али!- усмихна ми се и седна до мен.- Бях забравил да ти се обадя.- каза с голяма усмивка. Щом погледнах Кати очите ѝ блестяха. Мелодията на телефона на Итън се разнесе около нас и той се усмихна и дигна без да става от мястото си. След крадко разговор върна телефона обратно в джоба на дънките си и отново ме погледна.
- Мисля да ви оставям, но Али ще ти се обадя.- каза, целуна ме по бузата и стана от масата. След като излезе от ресторанта се обърнах към Кати, която щеше да се разпищи всеки момент.
- Боже!- каза тухо. Цялата беше зачервено, което ми подсказваше, че все момент ще почне да пищи. Извиках сервитьорката да ни прибере пиците за вкъщи. Щом ми даде двете кутии я хванах за ръката и излязохме по най-бързо начин. Тя започна да пищи и преминаващите хора ни гледаха странно. Тръгнах към нас без да слушам глупостите ѝ. Минахме през един магазин за да вземем или по точно аз да вземе бира за дядо и останалите, защото Кати пищеше и продължаваше да говори глупости. Излязохме от магазина и тръгнахме към къщата на Бремби. Щом видях позната къща направо влязохме в задния двор и ги видяхме да видят в голямата беседка в двора. Влязохме там и видяхме всички да са наредени на масата и забили погледа си в малкия телевизор сложен на някаква поставка срещу голяра маса.
- Здравейте!- казах весело.- Носим нещо!- показах им двете котии с пици и бирата. Поставих ги на масата и ги отворих. Отидох до дядо и го целунах по бузата.
- Някой е решил да излезе от бърлогата си?- засмях се на думите му.
- Ние ще ви оставяме.- казах и с Кати тръгнахме отново към нас.

******

- Трябва да започна да си оправям документи за университета.- казах на Кати щом приключихме с подреждането на къщата.
- Аз мисля да си взема година почивка.- каза просто.
- Нямам време за година почивка. Трябва да кандидатствам.- изпуфтях щом се сетих колко неща имам да правя.
- Къде мислиш да учиш?- погледна ме тя.
- Единия вариант е тук, но таксите не са никак малко. Парите ми нмга да стигнат за нищо.- обесних и отпуснаха главата си назад.- Другия вариант е при батко в Пулман.- казах бавно.
- Моля?- тя извика.- Това е в другия край на САЩ.- каза бързо.
- Знам...но пък батко е там. Той ще ми помага...- тя ме прекъсна.
- Той не кара ли пред последен семестър?
- Да, но ако отида там той каза, че ще остане с мен.- обесних ѝ.
- Има още време...два месеца.- каза тя и аз се засмях.
- Малко са Кати. Малко.- казах тихо.
- За какво говориш?
- Сега ще работя извънредно за да мога да събера пари.
- Ами тези от зделката на баща ти?
- Те ще отидат за лекарствата и лечението на дядо.- повдигнах ръмене.
- Ами от къщата? Нали я давайте под наем?- обърна се изцело към мен.
- Хората отдавна се изнесоха. Трудно е да се намери наематели в крайните квартали.- казах без да отместване поглед от белия таван в хола.
- Ние ще ти помогнем.- предложи Кати.
- А ти къде ще отидеш?- погледнах я.
- Има една...- прекъснах я.
- Тази една година ще мине и няма да можеш да влезеш в университет.- казах и затворих очите си.
- Сега вече разбирам защо мама ми каза да спестявам.- каза тихо.
- Какво?- погледнах я.
- Тя каза, че трябва да започнем да спестяваме. Татко няма да може да ми помага, тъй като има по-малко клиенти. От около два месеца не са внасяли пари в банковата ми сметка.- обесни и повдигна рамене.- Али вечно ли ще е така?- погледна ме с болка в очите.
- Не. Малко още...само малко.- прегърнах я. Усетих сълзите ѝ.
Не само на родителите ни беше трудно. Кати работеше в един фризьорски салон, майка ѝ и баща ѝ имаха магазин за строителни материали. В момента татко взимаше всичко от тях.
Кати имаше малко повече време за себе си, но ѝ беше тежко. Всеки път когато чуваше техните да говорят за пари плачеше. Криеха от нея, че затъват. Магазина беше хубав, но хората все по-малко ходеха там.
- Кати... Кати нали ми обеща да не плачеш.- казах докато я прегръщах.
- Ти ще си заминеш. Ще ме оставиш тук, сама.- проплака.
- Няма да си сама. Джейми и другите ще бъдат до теб.
- Не искам тях. Ти си ми най-добрата приятелка...моята сестра.- каза бързо.
- Хей...ще отида там за няколко години. Няма да живея там, а и още не е решено. Може да изникне някакво чудо.- засмях се.
- Чудесата за нас са рядкост.- въсвем тихо каза тези думи. Заболя ме. Тя все още си ги спомня.

Ретроспекция:

Плаках с часове.
- Хай, баба ти ще се оправи.- каза Кати с усмивка.
- Няма...чух мама и тати да го казват.
- Всичко ще е наред. Само трябва да повярваш и ще стане чудо.
- Чусата за нас са рядкост...чиста случайност.

Край на ретроспекцията:

- Чиста случайност...- довърших го.