От различни светове

Вярно ли е?

Бавно Волков започна да изкарва мръсотиите на Уилиямс, но все още не публично.

Изпратих всичката информация на Доминик, за да потвърдя думите си. Той не ми звънеше и не ме търсеше.

Върнах се към нормалния си ритъм на живот, без Доминик и без проблемите им. Съсредоточих се върху Юрий и нашите отношения.

Трябва да загърбя любовта си към Доминик.

****

Гл.т. Доминик

Седях в апартамента, който бях купил наскоро и разглеждах отново и отново нещата, които Алисън ми даде. Гледах видеото, снимките, статиите...

Всичко се връзваше. Всичко това правеше нещата много по ясни. Сега вече ми беше ясно, защо майка постоянно говореше лоши неща за Алисън, дори в началото.

****

Влязох в имането на нашите и тръгнах към трапезарията където се намираха всички.

Когато влязох в трапезарията заварих всички там, дори баба ми и дядо ми. Касандра стана, за да ме целуни, но аз я спрях. Хвърлих двете папки на масата и им се усмихнах.

- Истина ли е?- попитах тихо, задържайки едва опънатите си нерви.

- Какво е това?- майка остави приборите си и взе една от папките, а другата взе баба.

Лицето на баба ми пребледня и погледна майка ми, която имаше каменно изражение.

- Какво е майко?- Касандра  тръгна към майка ми.

- Вярно ли е, всичко това?- попитах отново.

- Щях да ти кажа всичко, когато му дойде времето...- започна да говори спокойно.

- И кога щеше да е правилното време?- извиках и блъснах по масата.- Вече съм на почти 30 години...кога...преди да умреш ли?

- Не говори така на майка си!- баща ми извика и стана от масата.- Нямаш право.

- Кой ти го даде?- попита баба.

- Има ли значение?- огледах ги всички.

Всички знаеха, дори Касандра...

- А ти...- посочих Касандра.- Си се чукала с Уили...- говорих ѝ спокойно с усмивка на лицето и се приближавах с бавни крачки към нея, но тя отстъпваше назад.- Ти ли беше?- хванах я за гушата и я притиснах в стената зад нея.

Майка ми и баба ми изпищяха от уплаха.

- Доминик...пусни ме!- говореше накъсано едва дишайки.

- Зададох ти въпрос.- затегнах хватката си около гушата ѝ.

- Не...не м-мога да д-дишам.

- Ти ли беше?- попитах бавно.

- Д-да...- пуснах я и тя се свлече на земята хващайки се за врата.

- Значи е вярно всичко, майко?- обърнах се към нея, но тя мълчеше.- И се наричаш моя майка?- извиках изведнъж.- Играеш си с живота на едно момиче...не ти си играеш с живота на сина си!- извиках и отново ударих по масата.

- Не...Доминик не исках да става това.- проплака тя.

- Ти провали живота ми!- казах тихо.- Ти развали всичко. Ти ми отне любовта. Взе ми сърцето и го смачка.

- Доминик аз...- хлипаше.

- Ако не ми прости след всичко това... ти забравяш, че си имала син...забравяш за мен чули!