От различни светове

Иначе нямаше да ме пусне вътре...

- И в момента очакваш аз да чистя снега?-  татко попита сочейки себе си, а после и голямата купчина сняг на пътя.

- А кой?- извиках размахвайки ръце.

Буквално стояхме на пътя в средата на гората от 15 минути и спорехме кой, да изчисти снега от пътя а да могат колите да минат. В момента три коли с хора, чакаха баща ми да се реши да изчисти тъпия сняг.

- Татко, Раян....Доминик?- посочи ги, а те стояха отстрани и трепериха.

- Доминик трябва да кара колата си, Раян също.

- Аз ще карам...- каза и навири главата си.

- Аз ще изчистя снега, но ти ще спиш довечера на вън.- изсъсках.

- И защо да го правя?- попита ме с цялата си наглост.

- Аз ще кажа на дядо...

-Что происходит(Какво става)?- дядо се появи от някъде, а татко се усмихна веднага.

- Ничего(нищо).- каза татко и бързо взе лопата от ръцете ми.

- Тръгнахте преди половин час, какво стана?- баба също дойде.

- Спорихме.- казах, а татко ме погледна жално.- Но се разбрахме.

Татко започна да копае снега, а аз и Доминик влязохме в колата, за да се стоплим малко.

След като стигнахме пред вилата видях силното възхищение на Емили, заради вилата.

- И това място е ваше?- Емили посочи голямата вила.

- Тя и още 10 километра около нея.- Казах и слязох от колата. 

Помогнах и на Емили да слезе и отидох отзад при Доминик. Той беше взел два от кашоните с храна, за да му помогнах взех двете хладилни чанти и затворих вратата на багажника.

Дядо го изгледа кръвнишки и продължи към голямата веранда, за да отключи  входната врата. Усмихнах се на голямата метална статуя на мечка, която лежи на покрива на верандата.

- Добро пожаловать домой( добре дошли у дома)- каза дядо щом отвори вратата и влезе вътре.

Руския декор беше доста явен, но не си мислете, че на всякъде има карета или килими окачени по стените, напротив. Нямаше ги тези традиционни неща, но имаше доста руски картини по стените. Стените бяха с руски тапети и разцветка. Във хола пък имаше голяма нарисувана кардана Русия, която сякаш показваше какви националисти сме всъщност.