От различни светове

Доминик...

Неутрална гледна точка

- Доминик правиш грешка женеики се за Касандра...знам, че и Али не беше честна с теб, но братле това не означава, че трябва да се хванеш с най-голямата курва....

- Не говори за Касандра така!- погледна го от огледалото със сражяващ поглед.

- А как?- Итън беше бесен на Доминик.

Натали беше втълпила на Доминик, че Касандра е най-доброто решение за него, а за Алисън трябва да забрави.

- Аз обичам Касандра!- каза докато си оправяше сакото срещу голямото огледало в новия апартамент, които беше купил.

- Обичаш я?- извика Итън не разбиращ.- Не забравяш ли с кого беше през последните пет години? Кои те чакаше вечер до късно...как сутрин ти правеше закуска....Доминик тя даде младоста си за теб, а ти при най-малката трудност я оставяш и избираш Касандра....

- Касандра винаги ме е обичала, а Алисън е само използвачка....боклук.

- Не забравяй, че ти сам се буташ в батака от който няма да можеш да излезеш.- бяха последните му думи към Доминик

***

- Ще ѝ кажа аз не нея!- бяха думите на Касандра преди да слезе от колата и да тръгне към тъгуващото семейство на Алисън. Хвана под ръка Доминик, който не знаеше къде го водят. Той дори не знаеше какво се случва с Али.

Когато я видя на земята, до пресния гроб плачейки, осъзна къде са и защо са тук.

- Сега ще ѝ покажа къде ѝ е мястото!- Касандра тръгна напред, но Доминик я спря.

- Не и тук...

- Скъпи, не говори така!- направи някаква тъжда физиономия.

- Доминик...- тихия глас на Итън прекъсна спектакъла на Касандра.

- Моите съболезнования!- каза тихо.

- Какво търсите тук?- Юрий, който беше клекнал до Али се изправи бързо и изсъска срещу него.

- Кой си ти? Дойдохме да отидем съболезнования....- Итън опита да защити приятел си.

- Изчезвайте!- тихи глас на Али се разнесе около тях.

- Итън махайте се!- Кати не искаше те да са тук. Правеха нещата още по трудно за Али.

- Не можете да ни....- Доминик искаше да отдаде съболезнованията си, но беше прекъснат.