От различни светове

Още с предбата загазихме!

- My way, oh way.....What wait to say....- пеех си тихо докато с Кати седяхме в задния ѝ двор и аз рисувах поредната рисунка с спрейовете които имаме още от рождения ми ден миналата година.
- Как върви?- Кати наруши тишината.
- Добре...- казах без да обръщам особенно внимание на въпроса ѝ.
- Значи нещата между теб и принц надувко са Окей?- каза и наблегна на последната дума.
- Ммм....да.- казах за гледала се в стената на която рисувах.
- Не ми звучи убедително.
- Червеното!- казах и тя ми хвърли червения спрей.
Чух мелодията на телефона ми и Кати вдигна веднага.
- Али е!- каза тя бързо.- Да аз съм...и Доминик миличък как си....да аз съм Али....Аз не съм Кати...не...- обясняваше се.
- Не е чак толкова глупав.- отбелязах без да я поглеждам.
- Да в нас сме....ами първо Ела пък ще видим кога ще е готова.- осещах погледа ѝ върху мен.- Не по-лошо....Чао.- каза и остави телефона.- Доминик ще дойде да те вземе...и там трябва още черно.- казах и хвърли черния спрей към мен. След още около половин час бях готова.
- Май загазихме с тази рисунка.- казах без да отделям поглед от нея.- Майка ти няма да ѝ хареса.- погледна Кати.
- А ние още от предната загазихме.- успокой ме.
- Но все пак.- засмях се.
- Момичета искате ли не....- майка ѝ влезе в задния двор и се спря на место щом видя голямата рисунка на стената.- Аз...- каза, но спря и си пое въздух.
- Бегай!!!- казах бързо и си взех нещата и тръгнах към изхода, а Кати след мен.
- Елате тук!- извика майка ѝ, а ние тръгнахме към къщата на Бремби защото почти всички бяха там. За края на Септември вън все още беше топло и все още се събираха в бесетката и гледаха мачове. Дом паркира пред къщата на нашите и ни изгледа странно когато ни видя да бягаме.
- Чакай малко!- каза задъхано Кати.- Доминик отпреде...така де пред нас!- каза задъхано и ние застанахме зад него.
- Какво ста....
- Ела те!- вика на майката на Кати се чу и ние съвсем се скрихме зад Дом.
- Давай с бавни крачки назад.- започна да обеснява Кати.
- Мама е вкъщи.- казах ѝ тихо.
- Не си мислете че ще се измъкнете.- скастри ни.
- Какво направихте?- Доминик продължи да задава въпроси.
- Ами можи би малко...- започнах аз. Мама излезе от нас и ме погледна злобно.
- Край мамгодзилата или мамгодзилите ни пипнаха.- прошепнах на Кати.
- Спукана ни е работата.- каза ядно Кати.
- Ела те вие...- казапочна майката на Кати.
- Правило 32 член трети...- изтрелях веднага.
- Нямаш право да биеш гости.- довърши Кати.
- Просто ще заобиколя.- каза мама зад нас.
- По дяволите!- изругах под носа си.
- Бремби!- изтреляхме двете с Кати и отново тръгнахме да бягаме. Бързо влязохме в задния двор на къщата.
- Дуспа бе тъпак!- извика някой от мъжете, а ние се скрихме под масата.
- Какво направихте?- попита тихо дядо.
- Малка беше.- казахме двете с Кати.
- Погнаха ви!- каза дядо и спря да говори.
- Къде са момичета?- чу се гласа на мама.
- Няма ги при нас.- каза дядо.
- Бремби?
- Няма ги....излязоха от другия вход.- каза Бремби.
- Кажете им че препаратите и парцалите ги чакат.- каза и изчакахме малко за да сме сигурни че си тръгнахме.
- Чисти е.- каза дядо и ние излязохме.
- Доминик седни при нас!- усмихна му се дядо.
- Не благодаря.- отвърна на усмивката му.- Дойдох само да взема Али. Тръгваме ли?- погледна ме.- кимнах и прегърнах Кати.
- Имам да ви черпя по един пакет семки.- казах и им помахах.
- Винаги!- намигна ми Бремби и аз тръгнах. Щом се качих в колата на Доминик оставих малката раничка със нещата ми на задната седалка и го погледнах. Той се доближи до мен и сложи едната си ръка на лицето ми. Целуна ме за кратко и след като се отдели от мен ми се усмихна.
След като запали колата и тръгна по пътя, аз все още бях учудена.
- Какво ще правим тази вечер?- разруши тишината.
- Не знам.- казах тихо.
- Искаш ли да си поръчаме пица и да гледаме някой филм?
- Добре.- съгласих се.
- Утре момчетата ще дойдат да се запознаете.- каза и ме погледна за кратко.

----------

Знам че глава не струва.
Дори не компенсира чакането за което се извинявам искрено.
Все пак дано ви е харесала.
Обичам ви😘😘