От различни светове

Обрата...

Треперещата ми ръка едва издържаше тежкия поднос. Бях твърде уморена и мръсна.
Не се бях прибирала от три дни вкъщи. Не можех да погледна никой от там в очите.

Синините направени от леля ми, все още си личаха доста. Въпросите от всички ме караха да изглеждам още по-зле. Мръсната ми коса, тъмните кръгови под очите ми, дрехите които не бях сменяла през тези няколко дни, ме правеха още по долна.

- Прибери се!- една от сервитьорките каза тихо.

- Смяната ми не е свършила.- поклатих глава.

- Погледни на какво приличаш.Обеденя съм, че не си спала от дни.

- Трябват ми пари.

- Но това не означава да умреш от преумора.

- Имам застраховка, ще дадат някакви пари...

- Защо по дяволите, говориш само за пари?- извика с което ме накара да я погледна.

- Защото съм материалистка.

- Не, не си....искам да се прибереш във вас и да си починеш.

- Не мога, на работа съм...

- За какви синини говорят всички?- с гръм и трясък влезе Юрий.

Щом дойде до мен, хвана ръката ми и нави ръкава ми, за да се покаже наситената ми кожа.
Хрена(сервитьорката) ахна изненадано.

Гледах някъде зад Юрий, защото ме беше страна да го погледна в очите. Очите ми се насълзиха.

- Кой го направи?- попита тихо без да отделя поглед от синята ми кожа.

- Остави ме!- опитах се да се освободя от хватката му.

- Кой ги направи?- извика толкова силно, че всички клиенти в кафенето ни погледнаха.

- Няма значение!

- Има, има огромно значение....

- Не няма. Това е моя живот.

- Който съсипваш!- отново извика яростно.

****

Влязох вкъщи.

Беше тихо.

Щом влязох в хола видях вуйчо, да седи на дивана до мама и да я прегръща.

- Защо и изглеждаш така?- каза мама едва довулимо, докато минавах до тях.- Отговори ми?- проплака.- Мамка му, плачи! Викай, обиждай ми, обвинявай ме, удрях ме! Само не задържах всичко в теб.- извика плачейки.