От различни светове

Не ревнувам!

Влязохме в супермаркета, който беше близо до апартамента на Доминик. Той ме държеше за ръка когато влязохме. В едната ръка държеше кошницата, а другата му ръка държеше моята.
- Какви трябва да вземем?- погледна ме.
- Досега не си ходил в магазин?- засмях се.
- Същност не съм.- засмя се.- Винаги съм изпращал някой друг или съм поръчвал готова храна.- обесни ми.
- Защо ли изобщо попитах...- казах и го задърпах към щандовете.
- И какво трябва да вземем?- попита ме отново.
- Само най важното....имаш ли олио и сол във ваз?- попитах го.
- Във нас. И не май няма.- поправи ме той. Усмихнах се и сложих олиото и солта в кошницата.
- Освен това ще вземем яйца, мляко, зърнена закуска за Емили, някакви зеленчуци и...- обърна се към .- Ти искаш ли нещо?- попитах го. Той ми се усмихна и ме целуна за кратко. Останах изненадана от действията му, а той се засмя. Продължихме да обикаляме магазина.

****

Опитвах се да взема един пакет с губени мечета, но бяха доста по високо. Доминик беше изчезнал някъде и сега трябваше да се мъча.
Една ръка взе пакета с мечетата и аз се обърках към човека зад мен.
- Можеше просто да ме извикаш.- усмихна ми се чаровно Доминик.- Взех всичко и още някакви неща така че може да тръгваме.- каза и отново ме хвана за ръката. Щом стигнахме касата. Щом дойде нашия ред момичето което мисля, че е на мойте години зяпаше Доминик и му правеше някакви намеци. Стоях отстрани и ги гледах как си говорят.
- Ето номера ми.- подаде някакво листче на Доминик и му намигна. Той го взе както и хартиените пликове с покупките. Излязохме от магазина и той отключи колата. Отворих багажникът за да му помогна и се качих в колата. Щом влезе остави лисчето в джапката на колата и запали колата.
- Какво има, защо не говориш?- каза и сложи ръката си на коляното ми.
- Не ми се говори.- казах сухо без да отмествам погледа си от прозореца.
- Да не за това, че взех номера на онова момиче?- засмя се той.
- Не...това е твое решение и аз няма да се бъркам в личния ти живот.- обесних му.
- Значи все пак е затова.- каза той.- Щом толкова много те притеснява, няма да ѝ звъня дори ще изхвърля лисчето.- каза весело той.- Малката ми ревнивка.- засмя се отново.
- Не ревнувам!- казах и го погледнах.
- Щом казваш!- усмихна ми се и паркира колата. Слязохме и той взе хартиените пликове. Качихме се в асансьора и натиснах копчето за нашия етаж.
След като вратите се отвориха отидох до вратата на апартамента и я отключих. Отворих и направих път на Домики.
- Обувките!- извика Емили от хола и той изпъшка и се събу. Аз влязох и затворих вратата. Събух се и оставих ключовете на шкафа в антрето. Влязох в хола и се запътих към кухнята. Изкарах всичко от пликовете и започнах да ги прибирам по местата им.
- Емили искаш ли нещо за ядене?- провиканх се.
- Нещо сладко имаш ли?- попита ме и дойде в кухнята.
- Взехме шоколад и гумени мечета.- предложих ѝ.
- Мечета.- каза и взе пакета с гумените мечета от ръцете ми.