От различни светове

Глупак

- Али хайде не ми се сърди вече.- доминик отново ме умоляваше да му простя за думите му от миналата седмица.

- Не се сърдя!- продължих да мия чиниите без да му обръщам особенно внимание.

- Алисън погледни ме!- извика и ме обърна към него.- Знаеш, че не исках да каже това. Спри да се сърдиш като децата.- каза ядосано, но по тихо от предното.

- Няма смисъл да се извиняваш.- извиках и се оскубах от него.- Ти беше прав. Не мога да помогна по никакъв начин на дядо, но и няма да му помогна ако дойда с теб.- извиках през сълзи.- Дали на него ще му е по-добре, ако замина точно сега?- той беше прав.

Не се сърдех на него, бях бясна на себе си, защото по никакъв начин няма да бъда полезна на близките си. Нито има връзки, нито пари с които да му помогна.

Линиите по лицето на Доминик омекнаха и ме дръпна в топлата си прегръдка.

*******

Година по-късно:

Месец след съобщаването на новината, че Доминик са го приели в Кеймбридж замина с Касандра за Англия.

През тази една година станаха доста неща.

Нека започнем от там, че Касандра отчаяно се опитва да раздели мен и Доминик.

През последната една година той се прибра три пъти за по една седмица. Колкото повече седеше там толкова по- различно се държеше с мен и всички тук.

За мое занимание започнах шофьорски курсове и тъй като Родителите на Джейми проявиха желание да разгледат картините ми, сега те купуват мой картини и ги окачат в галерията си.
Започнах да ходя и на лекции, защото с помощта на Джейми ме приеха в един от университетите за изкуство.

Сега седях в спалнята, която делях с Доминик в неговия апартамент преди да замине. Опитвах се да се свържа с него цял ден, но той или ми затваряше или просто го оставяше да звънни.

Отказах се от опитите си да говоря с него и оставих телефона на свободната възглавница до мен. Няколко минути по-късно мелодията на телефона огласи тихия апартамент. Бързо го взех и го вдигнах, зарадвана от факта, че ще чуя гласа му за първи път от два дни.

- Ало!- чух грубия му тон и приглушената музика.

Пуснах на високо говорител и оставих телефона на възглавницата.

- Исках да те чуя?- казах тихо.

- Какво?- каза на висок тон.- Точно сега ли трябваше да ми звънне?- чух промърморването му.

- Исках да ти кажа, че след три дни заминавам за Русия.- казах с по висок тон.

- Братле идвай де, мацките чакат.- друг мъжки глас се чу, а след него и смеховете на още мъже.

- Виж сега не мога... Скъпи хайде!- пискливия глас на Касандра се чу също.- Прави каквото искаш.- бяха последните му думи у затвори.

знаех, че не ме беше чул какво му бях казала, защото беше отново на онези отвратителни партита, които правеха в къщата на братството или в неговия апартамент.

Преглътнах болката и съмнението, че е възможно да ми изневерява и се обърнах с гръб към телефона.

Седейки сама в тъмната и празна стая започна да ме хваща лудостта, затова станах, светнах крушката и извадих куфара си.

Започнах да събирам багажа си триейки сълзите си, който преглъщах вече година. Кълнеше се, че няма да забрави за мен, че няма да прави глупости.

"Ще държа Касандра далеч от мен."

"Ще ти звъня постоянно."

"Ще се връщам чести."

" Няма да те забравя."

След като си събрах багажа и извиках едно такси. Натоварих се и му казах адреса на къщата на нашите.

Нямаше да се върна в този апартамент докато той не си дойдеше.

________________

Отново главата е кратка, но за в бъдеще главите все по-често може да са кратки и не смислени.

Благодаря за подкрепата, която ми давате и за съветите с които ми помагате.

Не се страхувайте да напишете мнението си. Приемам всякакви критики относно историята.