От различни светове

Петдесет нюанса...

Последния месец мина много бързо. Дните летяха и отминаваха бързо. Отпразнувахме рождения ден на Доминик, който не знаех, че е януари.

Точно сега в този момент със Кати се отговаряме да ходим на премиерата на Петдесет нюанса по- тъмно. От самото начало следим поредицата и двете сме големи феновена на Анастейжа (нали така и беше името😅, куцам с информацията) и Крисчън Грей.
Прочели сме почти всички книги от поредицата. Няма да забравя как стояхме гладни за да можем да си купим книгите.

Като беше дошла в нас, за да си купим билети онлайн за първата прожекция. Възползвахме се от момента когато момчетата ги нямаше, за да можем на спокойствие да изберем дата и час.

- Излиза на 14 февруари, вторник.- казах и погледнах графика на прожекциите.- Има сутринта от 10:20 и 12:40 и следобед от...

- Нека отидем вечерта.- каза и сложи глава пред моята.

- Какво ще обясним на онези, когато питат къде отиваме?

- Че сме във вас.

- Ще искат да дойдат.

- Че сме в нас.

- Пак ще дойдат.

- Къде ще ходите?- Доминик влезе в хола и двете с Кати бързо излязохме от страницата и затворихме лаптопа му.

- Никъде.- и двете казахме в един глас.

- А за какво се уговаряхте?- седна на дивана и сложи ръце на облегалката.

- За нищо.- казахме отново заедно.

Двете се погледнахме на криво, защото говорейки заедно ставахме още по- подозрителни.

- Ще ходят по мъже.- влезе и Итън в хола.

- Вие защо се връщате толкова рано?- като веднага смени темата.- Нали щяхте да се събирате с момичетата?

- Събрахме се. Пихме по нещо и се върнахме.- обясни Доминик.

- Отиваме да направим кафе.- казах и станах от дивана, а след мен и Кати, тръгвайки към кухнята.

****

Неутрална гледна точка.

Докато момичетата бяха в кухнята и спореха момчетата умираха от любопитство и затова застанаха на мястото на момичетата. Доминик взе лаптопа и отново влезе в интернет браузърът.

- Мака му какво ми убива...- Итън беше седнал върху нещо. Щом го все и го погледна беше шукирън.

Доминик при вида на книгата, която държи Итън бързо влезе в историята на търсачката и тогава изненадата беше още по-голяма.

- Петдесет нюанса по-тъмно...- Доминик прочете заглавието на филма.

****

- Това май е ваше.- каза Доминик и тупна книгата на плота в кухнята.

Али се обърна не знаейки какво се намерили, при вида на книгата скоростно се обърна с гръб към тях.

- Какво е?- попита Кати не смеейки да погледне.

- Защо по дяволите книгата е тук?- попитах през зъби.

- Мамка му!- каза и сложи ръка на устата си.

- Какво става?- Доминик проговори отново. Тонът му беше подигравателен.

- Кажи нещо!- подкани ме Кати.

- Книгата моя ли е?- извика Али забравяйки, че момчетата са зад тях.- Дай ми я!- каза бясно и я взех от плота.

Тръгна към стаята с бързи крачки, а Кати вървеше зад нея със наведена глава, гледайки земята.

- Защо книгата е тук?

- Защото я чета когато имам време.-  изписка ядосано Кати.

- А защо е тук в момента?- посочих книгата.- Нали се разбрахме, че ще ти дам моята. Защо си купила друга и я носиш тук.

- Почти две години се пазя да не разбера какво се случва...- извика и тя на свой ред.- От къде да знам кога ще свърши майката ти с четенето.- продължи да вика.

- И защо я носиш вкъщи?- Али също извиках.

- Бях на работа преди да дойда.- оправда се Кати.

*******

- Хайде да ги заведем.- каза с подла усмивка Доминик.

- Моля?- Итън не разбра смисъла на налудничавата идея.- Те ще искат пък да дойдат с нас.- засмя се.

- Може и да не знаят къде ги водим.- подлата усмивка на Доминик нарастна.