- Катии, моля те спри!- извиках ѝ. От половин час с Джейми се опитваха да ме сватосат.
- Ама защо виж какъв е сладък.- каза Джейми.
- Да...Той те гледа.- кимна към него.- А сега идвааа!- изписка тихо Кати. След секунда усетих някой зад мен. Преглътнах нервно и погледнах Кати която се кискаше тихо.
- Здравейте!- чух плътен мъжки глас. След още една секунда даденото момче седна на стола до моя.- Аз съм Итън.- каза той, но по скоро на мен отколкото на Кати и Джейми. Аз се усмихнах.
- Али.- казах с голяма усмивка и погледнах Кати.- Това са Кати и Джейми.- посочих ги.
- Приятно ми е!- каза с голяма усмивка.- Ще ми е още по-приятни да се видим...- обърна се към мен.- Може ли номера ти?
- Разбира се!- казах с голяма усмивка. Казах му номера и той си тръгна.
- Защо не му даде истинския си номер?- Кати изписка.
- Защото нямам време за него.- казах и станах и взех чантата си.- Съжалявам, но трябва да тръгвам.- казах и гушнах Кати и Джейми. Разделих се от тях и излязох от ресторанта за бързо хранене. Тръгнах към пътя за нас и след около 20 минути бях там. Влязох и се събух.
- Дядо тук съм.- извиках, но не получих отговор. Влязох в хола, но него го нямаше. Тръгнах бързо към стаята му, но и там го нямаше. Влязох в кухнята и видях бележка на масата." Отивам при Бремби да гледаме мача. Не се притеснявай изпих си всички хапчета."
Оставих лисичето на масата и се запътих към стаята си.
Бремби е един от приятелите на дядо. Да знам това е странен прякор, но не знам защо го наричат така. Облякох си униформата и взех телефона си. Излязох от нас и тръгнах към кафенето.***
- Миличка поеми господина!- извика мама. Бързо минах зад плота.
- Идвам веднага само да взема кафе.- чух мъжът да говори. Гласа ми се стори познат, но не обърнах внимание. Мъжът се обърна с лице към мен и видях Робърт. Той се усмихна щом затвори телефона.
- Здравейте!- отвърнах на усмивката.
- Ще може две дълги, две къси, три капучината и три нормално.- обясни бързо. Аз кимнах и започна да ги правя.
След като направих всичките ги сложих в една кутия и му ги подадох. Той ми плати и тръгна. Мама дойде до мен.
- Това не беше ли г-дин Уилиямс?- кимнах без да отговарям.- Боже приличаш на парцал.- оплака се майка ми щом се облегнах на плота.- Хайде прибирах се, аз ще поема.- каза и аз кимнах взех си нещата и тръгнах към нас.****
Влязох вкъщи и веднага седнах на дивана до татко и дядо.
- Приличаш на парцал.- каза дядо щом ме погледна.
- Благодаря!- казах тихо и затворих очи.
- Няма да ходиш на работа.- каза баща ми.
- Добре съм!
- Не си личи!- каза дядо.
- Ти на коя страна си?- отворих си едното око и го погледнах.
- На негова.
- На моя.- казаха дядо и татко в един глас.
- Отивам да си лягам.- изпухтях и тръгнах към стаята си.
BINABASA MO ANG
От различни светове
Romance- Не мога....Не мисля, че ще преглътна срамът, разочарованието, болката и загубите. - Моля те! - Никога нема да избера теб. След цялото унижение и болка....не аз въпреки това те обичам. Никога вече няма да искам да си до мен, защото изтръгна и отне...