От различни светове

Мрази американци...

Седяхме в колата на Доминик пътувайки към баба и дядо.

В случай, че искате да знаете какво стана...Доминик се изпусна пред техните, че дядо иска да сме заедно на нова година.

Малко след това Шарл заяви, че ще отидем и да....сега пътуваме на там.

Аз, Доминик и Емили бяхме в колата на Доминик, Шарл и Колин си бяха в тяхната кола, а родителите на Доминик ще дойдат утре, защото им изкопи някаква спешна работа.

Тихата музика в колата прекриваше мълчанието между нас, което бе настъпило малко след като тръгнахме.

- Али къде живеят баба ти и дядо ти?- Емили се показа из между седалките.

-  Те имат малка къща на около 10 минути главния площад на градчето.

- Какво представлява? Имам предвид мястото?

- Градчето където живеят те същност е като квартална по-голям град.

- И всяка година се събирате в малката къща на баба ти и дядо ти?

- Не.- казах, при което видях учудването на лицата на Доминик и Емили.- Имаме голяма вила в гората близо до градчето.- веднага им обясних.- Не се събираме всяка година, но гледаме да е възможно най-често.

- На къде трябва да тръгна, Мамка му?- Доминик прекъсна разговора ни с Емили.

Аз се огледах и разбрах затруднението му. Преспите със сняг бяха доста големи и не се виждаха насочващите табели.

- Подминал си пътя, но ако продължих напред ще стигнеш една отбивка.- насочих го.

Не след дълго бяхме в града, в който живееха баба и дядо. Отново насочвах Доминик към къщата на баба и дядо. Щом спряхме пред къщата натиснах клаксона на колата на Доминик, при което той се изненада от моето действие.

Излязох бързо от колата и тогава врата се отвори и баба и дядо излязоха. Аз се затичах към дядо и го прегърнах.

- Моя прекрасная внучка.(моята красива внучка)- каза докато ме прегръщаше.

-Иди ко мне тоже.( ела и при мен)- баба избута дядо и ме прегърна.

- Я очень по тебе скучаю.(много ми липсвахте)- казах прегръщайки и двамата, но се сетих за Доминик и Емили и се отделих от тях.

- Это мой муж Доминик.( това е моя съпруг Доминик)- казах и дядо веднага си промени физиономията.

- Уроды.(урод)- каза дядо ми и се върна вътре без повече  обяснения.

- Миличък, не му обръщай внимание.- баба веднага се опита да успокой изплашения Доминик.- Все още не е приел факта, че внучка му е женена за теб...американец.- прошепна последното.

- Ооо...- каза той не разбиращ какво се случва.

- А ти коя си?- обърна се към Емили, баба.

- Емили...по-малката сестра на Доминик.- обясни тя.

- Прекрасна като брат си. Нека не стоим тук все пак е студено.

Тръгнах след тях, но Доминик ме спря.

- Защо по дяволите баба ти и дядо ти говорят...руски?- попита не сигурно.

- Те са руснаци.- казах сякаш е най-обикновеното и нормално нещо. 

- Моля?- почти извика.- Ти какво си?

- Рускиня....-казах бавно, не знайно защо той се изненада толкова.

- Ти си рускиня?- попита и за секунда се замисли.- Как...ти...фамилията ти?

- О боже не съм ти казала, нали?- изплаших се.- Наистина съжалявам, мислех, че знаеш и затова аз не повдигнах темата...

- Но името ти....- не знаеше какво да каже.

- Майка ми е рускиня не татко, затова името ми беше американско.- обясних му бързо, но бях прекъсната от силната кънтяща музика. Погледнах зад Доминик и видях колата на татко.

- Тук съм татко(тук съм татко)- извика татко излязъл до кръста от прозореца на покрива на колата танцувайки на силената руска музика.

Покрих очите си от срам, каква простотия е направил татко.

- Баща ти разбира руски?- стресира се още повече Доминик.

- С течение на времето трябваше да се научи.

Дядо излезе и сложи ръка на главата си. Започна да си мърмори нещо на руски и да го нарежда.

- Какой позор(какъв срам).- каза озъби се и се прибра.

-Ще те убия.- изисках на татко и той се сви като пале.- Доминик дядо мрази американци.- казах му най-важното нещо което трябва да знае за дядо.