От различни светове

Златотърсачка?

Седях на един стол до кухненския плот и попълвах последните докоменти за Ню Йорския университет. След като кандидатствах малко преди сватбата, преди два дена получих писмо в което пише, че съм одобрена, но първо трябва да говоря с директора, което е малко странно.
- Алисън!?!- силния вик на Дом огласи целия апартамент. Вдигнах погледа си от листите пред мен и го видях да идва бесен към мен.
- Какво става...- бях прекъсната от силата му ръка. Той ме хвана грубо за ръката и ме накара да стана от стола.
- Вярно ли е?- извика на среща ми.
- Кое?- попитах тихо.
- Вярно ли е, че си от крайните квартали?- изсъска.
- Да, но за...- бях прекъсната от него отново. Той ме блъсна на страна от себе си и аз отстъпих няколко крачки назад.
- Ти си...- извика, но не довърши изречението си.- Какво си мислиш? Че като майка ми те има за светица аз ще повярвам.- извика ми.
- Дом аз...- започнах, но той отново ме прекъсна.
- Не ми говори!- каза отвратен.- Кажи как накара майка ми да те ожени за мен?- извика.- Сигурно след цялата свадва не си можела да измъкнеш повече от две седмици за меден месец? Нали?- извика отново.- Ти не си нищо повече от една златотърсачка. Дори да дойдеш тук и да носиш фамилията на семейството ми, не си нищо повече от една мизерна беднячка.- извика и излезе от апартамента.
Бях стаписана. Не знаех какво стана.

Гл.т. Доминик

Влязох в колата си и започнах да удрям волана. Когато срещнах Еми тя не беше доволна от мен.

Ретроспекция:

Седях с в едно кафене с мойте приятели. До мен стоеше една блондинка на която не знаех името, но бях преметнал ръка през ръменете ѝ. Тя се приближи до мен и ме целуна отново. Итън ме гледаше не одобрително и виждах яроста в очите му, която криеше умело.
- Доминик може ли да поговорим!- чух строгия глас на Емили зад мен щом се отделих от блондинката. Обърнах се към нея и я видях да стой със скръстени ръце. Станах от мястото си и излязохме от кафето.
- Ужасен си!- каза тя отвратена от мен.
- Какво толкова бон...- тя ме прекъсна.
- Не ми казвай така!- скара ми се. Тя винаги харесваше да ѝ казвам бонбон или някакви други мили имена, но сега.- Отвратена съм от теб.- каза тя.
- Емили какво говориш?
- Докато Али стой по цял ден във ваз и се чуди къде си ти стоиш тук и се натискаш с тази...тази курва!- каза ядосано.
- Какви са тези думи?- скарах ѝ се.
- А ти как се държиш?- извика.- Като разгонен си. За първи път се срамувам от брат си.- извика отново.- Ти имаш два пъти по-умна и красива жена от тази курва с която се натискаше преди малко и която е преспала със всички.- бях учуден от думите ѝ.
- Емили аз...
- Какво ти? Говорих няколко пъти с Али, но нито веднъж не каза, че си я оставил сама.- извика.- Когато се усъзнаеш, можеш да ми говориш.- каза ядосана и се качи в колата си и шофьорът ѝ затвори вратата.