От различни светове

Влюбените!

Мина седмица и половина и след два дни щяхме да се прибираме. Не с Доминик не сме се сбижили или с приятелили. Той по цял ден го нямаше, а ако се прибереш преди да легна не сме си говорили. Днес бях решила да отида на плаж с едно момиче от съседната къща. Облякох се така.

Отгоре се облякох това.

Вързах си косата на кок и само няколко кичора се спускаха в предната част на лицето ми.
Взех една плажна чанта и сложих хавлия, плажно масло, слънчевите ми очила и телефона вътре. Взех я и излязох от къщата. Ейвъри да ме чака отпред.
- Здрасти!- прегърнахме се.
- Здравей!- отвърнах и тръгнахме към плажа. Ейвъри беше колкото мен и беше на почивка с техните. До колкото разбрах и тя е от Ню Йорк. Щом стигнахме плажа, който междуд другото не беше никак далеч с Евъри постелихми кърпите си. Съблякох жилетката(не съм сигурна дали така се казва) и я прибрах в чанатат ми. Ейвъри направи същото и седна до мен.
- Така не ми каза защото си тук.- погледна ме.
- Ами...на меден месец съм.- казах ѝ.
- Ти сериозно ли?
- Да...виж знам, че си ми близка въпреки, че се познаваме само то четири дни, но моля те не казвай на никого...- тя ме прекъсна.
- Да не би той да те е отвлякъл и после да те е накарал да се ожените?- попита шокирана.
- Нее.- отрекох.- Неговоте родителите предложили на мойте, защото ме харесали и нашите се съгласиха. Аз не го познавах до сватбата.- обесних ѝ.
- Ти си от онези уредените.- каза ми.
- Да.
- Държи ли се добре с теб? Така де нали все пак той е момче и...
- Не сме си говорили много.
- Защо?
- По цял ден го няма.- телефона ми прекъсна разговора ни. Извадих го от чантата и вдигнах.- Ало?
- Как си мила?- попита ме мама.
- Добре, вие как сте? Татко още ли е в депресия?
- Да миличка. Със съседа дето му умря кучето? Помниш ли го?- попита ме.
- Да, защо?
- А с него него не спряха да пеят някакви балади.- каза тя и аз се засмях.- Освен това Нали знаеш градината на Бремби? Всичките уж се бяха събрали да гледат мач, прекопали три пъти тая гадина. Какво има казал незнам отивам да ги видя, те там ще се изпотръшкат от реване.
- Еха!- отново се засмях
- Стив ела да говориш с Али!- извика мама.- Как си, Али?- чух татко.
- Добре Тате ти как си?
- Добре, имам малко мусколна треска дето копах градината, ама съм добре.
- Радвам се!- засмях се отново.
- Ти какво правиш?
- С една приятелка излязохме и сега сме на плажа.
-Значи ще ви оставям. Чао!
- Чао!- казах и затворих.
- Какво стана?- попита ме тя.
- След като тръгнахме насам, татко изпаднал в депресия.- засмях се.- Първите два дни плакал, че ме дал...сега мама ми каза, че със съседа на който му умрал кучето пели някакви балади, а после на дядо един приятел прави сабирания и нали се събрали какво казал или направил прокопали градината му и мама като утишла всичките ревали.- обесних ѝ през смях.
- Баща ти много те обича.
- Знам. Още от както съм малка той е правил така. Когато спечелих първото си конкурс по рисуване той плака. Първото ми състезание по лека атлетика ми дадоха златния медал цяла седмица се хвалеше с  мен има и още много.- обясних ѝ.
- И аз да бях бих се фордяла с теб.- усмихна ми се.