От различни светове

Колко богати са те?

Завиждам на всички с бурен живот, защото в момента умирах от скука. Стоях на дивана както винаги и гледах телевизия, докато Доминик обикаляше насам-натам мислейки нещо.

Докато превключвах каналите Доминик дойде и седна до мен, слагайки ръката си на раменете ми. Прибиже максимално близко до мен с което си спечелил от мен един учуден поглед.

- Не мислиш ли, че трябва да ми дадеш подарък?- каза и приближи лицето си до моето, но аз го избутах и станах от дива.

- Бях забравила за подаръците.- казах и отидох до гостната стая където бях оставила торбите с подаръците. Взех ги и се върнах в хола където Доминик стояше на дивана с разочарована физиомия.

Щом ме видя бързо стана и тръгна към мен, но аз сложих турбите пред него попречвайки пътя му към мен. Той погледна раздразнено настрани стискайки зъби.

Аз започнах да бъркам в торбата търсенейки неговия подарък. Щом открих малката черна котия се изправих и отидох до него.

Той ме погледна учудено и повдигна вежди. Аз му в подадох и щом я взе бързо я отвори.

- Не е марков часовник, но се надявам да ти хареса.- казах с лека усмивка.

- Чудесен е!- каза не отделяйки поглед от часовника. На лицето си имаше голяма усмивка която ми показа, че наистина му е харесало.

Щом отмести погледа си от часовника скъси и малкото разстояние между нас и ме прегърна. След като се отдели от прегръдка ни ме целуна за кратко.

- Трябва са отидем и при родителите ти, за да дам и техните подаръци.

- А вашите? На тях също трябва да дадеш.- каза той.

- Достатъчно пъти бяхме при тях. Сега първо ще отидем до вашите. Дядо може да почака малко.- и двамата се засмяхме след думите ми.

****

Големината на къщите покрай които минавахме беше притеснителна. Всяка къща ставаше все по-голяма и по-голяма. Притеснението в мен се усилваше защото за първи път отивах в дома на родителите на Доминик.

Доминик спря пред големи порти които секунда по късно се отвориха и той навлезе във...не знам двора на къщата?

Той паркира колата до още два джипа и слезе, заобиколи колата и отвори моята врата.

Щом слязох се огледах и не съзнателно ахнах. Доминик се засмя на реакцията ми докато изваждаше подаръците от багажника на колата си.