От различни светове

Подготовката

След първия преглед

**
Вървях по коридора мислейки случващото се. Ръката ми беше в джоба на дънките, но въпреки това се виждаше.

Думите на доктора ме уплашиха токова много. Как можеше да не бъде сигурен в решенията си.

- Али?- подминах Юрий без да забележа. Гласът му ме накара да спра. Той се върна и застана до мен.

- Защо си тук? Да не е станало нещо с вашите?- усмихнах се на въпроса му.

- Защо се интересуваш от мен още?- попитах го раздразнено.- Та ние скъсахме преди месеци...- той се намръщи, хвана ръката ми и ме дръпна към него.

- Това, че сме скъсали не означава нищо за мен. Ти въпреки всичко това, си важна за мен много повече от всички останали.

- Имаш годеница...

- Напротив...още тогава ти казах, че развалих годежа. Много преди да дойда тук и да се запозная с теб, развалих годежа.

- Майка ти...

- Не те харесва, но с времето ще свикне с това...

- С какво да свиква?

- С нас...- усмихна ми се.

- Няма нас.

- Ще има.

- Няма да има.- отричах.

- Как е ръката ти?- посочи треперещата ми ръка.

- Зле...- усмихнах се, но в очите ми се появиха сълзи.

- На преглед ли беше?- толкова добре ме познаваше. Сякаш бях прозрачна пред него. Виждаше през мен.- Какво каза?

- Нищо...не е сигурен. Ще ми правят изследвания.

- Алисън!?- чух гласът на Никита

Без да казвам нищо повече тръгнах към Никита, но се спрях и го погледнах. Той седеше и ме гледаше.

- Обещай да не се ядосваш!

- Обещавам...- каза без дори да се замисли.

- Болна съм от болестта, която ти лекуваш...

Без да казвам нищо повече го оставих да мисли над думите и си тръгнах.

***

Седях в нас...

Всички се бяха наредили около мен и се опитваха да приемат думите ми.

Казах им всичко. За ръката, за прегледа ми при лекаря и за операцията.

Ще ме пострижеш ли?

Все още чаках отговора на Кати. Всички знаеха, колко обичам косата си. Въпреки, ще последните години не се грижеха за нея, тя беше пораснала доста. Стигаше малко под дупето ми.

Когато Кати се съгласи...

Косата ми беше вързана на ниска опашка...и малко по късно тази опашка беше в ръцете на Кати.

Тя плачеше след като пусна машинката за подстригване и започна да я прекарва през главата ми.

Половин час по-късно бях с гола глава. Майка ми плачеше тихо, Кати чистеше сълзите си, а татко се усмихваше. Дядо и Бремби не реагираха по никакъв начин.

- Защо се усмихваш?- дядо попита тихо татко.

- Защото дъщеря ми е смела...безстрашна.- гордата му усмивка бързо се превърна в тъжна.

- Здравейте!- Юрий влезе в хола, но остана замръзнал на място щом ме видя.

Аз продължих да се гледам в малкото огледало, с надеждата да се харесам. Да събера кураж за утрешния ден.

- Малко закъсняхме!- Стюарт влезе, а след него вървеше и Волков. Те реагираха по абсолютно същия начин като Юрий.

- Нека се снимаме!- каза Кати през сълзи.

Една бърза снимка...още една...и още една.

Винаги някой от нас показваш сълзите си...но не направихме повече...нямаше нужда.

- Утре ще дойдат всички...ще дойдем всички, за да те подкрепим!- Каза Кати и ме прегърна.- Няма да си сама.

- Не се притеснявайте аз ще бъда с нея в операционата.- каза Юрий и ми се усмихна.- Няма да я оставя сама.