От различни светове

..Подкупен..

Дишането ми ставаше все по-трудно и по-често. Изпитвах ужас и страх.

Мисля, че изпадах в паника...

Но не заради делото...отново се случи.

Този път по-зле от преди.

- Какво става?- Тони дойде до мен.

Аз седях извън залата опитвайки се да поема глътка въздух, подпряла се на една стена.

- Отново се случи!- казах едва довулимо.- Какво да правя?- слагам ръка на гърдите си и оставям няколко сълзи да паднат от окото ми.

- Какво искаш да кажеш?- той не знаеше. Едва преди минута разбрах и аз самата.

- Искат толкова много пари...и аз не знам...Не мога да ги намеря за толкова кратко време...- минаваха ми всякакви мисли през главата ми.

- Спри да мислиш и ми обясни!- спря ме Тони. Говореше нежно и внимателно.

- Дядо отново е получил инсулт...какво да правя?- най-сетне го погледнах в очите.- Искат огромна сума пари за лечението му?- хващам се за косата.

- Делото започва!- Мат дойде да ни извика.

- Нека сега свършим с това нещо...това е края.- Тони беше сигурен, че ще спечелим делото.

Въпреки, че съдията беше подкупен и Уилиям си помагаше с връзки, затова и проточи толкова това дело...Тони беше сигурен, че днешното дело може да е решаващо.

През цялото време не знаех какво става. Когато излязохме в почивка с треперещи крака отидох до тоалетната, за да се освежа малко.

Щом излязох от тоалетна там ме чакаше Натали.
Подминах я без да ѝ давам вниманието, което искаше.

- Как е дядо ти? Разбрах, че е получил инсулт?- каза с надменност в гласа.

Думите ѝ ме спряха на место. Бавно се обърнах към нея в очакване на следващите ѝ думи.

- Имам оферта за теб....- каза и се усмихна подло.- Разбрах, че сумата за лечението му не е никак малка...

- Говори направо!- грубостта в гласа ми доминираше.

- Ако сега се откажеш от делото...ще платим всички разходи по лечението на дядо ти....- думите ѝ ме изненадаха.

- Ти чуваш ли се?

- На дали ти и дребното ти семейство ще намерите толкова пари за лечението на дядото ти. Предлагам ти много добра оферта.

- Ти чуваш ли се?- извиках отново.- Как смееш да се показваш пред мен и да ми предлагаш нещо такова?

- Али, започваме!- Тони се появи и ни прекъсна.

Надявах се да не беше чул разговора ни.

*****

В средства на делото получих ново съобщение, което гласеше, че дядо е можело да се влоши...трябва му операция...

- Нека се откажем...- прошепнах на Тони така, че само той да ме чуе.

- Какво?- почти извика с което привлече вниманието на останалите в залата.

- Моля те!- проплаках.

Защо плачех?

Защото се отказвах от достойнство си. Защото продавах себеуважението си. Отказвах се от всичко....за пари.

- Може ли кратка почивка?- каза силно Тони с което отново привлече вниманието към нас.

Щом съдията се съгласи той ме задърпа навън.

- Какво правиш? Всичко върви добре, защо го правиш?- извика Тони.

- Не мога повече!- проплаках.- Не мога продължавам така. Виж докеде стигнахме всички. Дядо е в болница борейки се за живота си, а аз...се опитвам да спася вече почерненото ми достойнство?- сарказма в думите ми си личеше.- От къде ще намерим такава сума?

- Това няма да помогне.- опитваше да ме разубеди.

- Напротив...- заплаках отново.- Нека се откажем от делото и да.....

- От къде си сигурна, че ще платят лечението?- извика Тони. Беше бесен. Той даваше всичко за това дело и за победата ни, но сега се отказвах при първата трудност.

- Съжалявам, Тони!- проплаках.

Той не прегърна и се опита да ме успокой.

*****

- Моята клиентка оттегля всички...- замълча за кратко, защото той самия не беше готов да го каже.- Отказва се от всички предявени претенции относно делото.

Доминик беше изненадан не само от внезапното ми отказване, но и явно от начина по който изглеждах, защото не отделяше поглед от мен.

- Тоест....

*****

- Съдията реши...Доминик и Алисън Уилиямс се развеждат по вина на лицето Алисън Уилиямс....

Туко що продадох себе си...