От различни светове

Ела с мен!

Трити ден съм тук.

Плач, спя, отново плача и отново спя.

Тази раздяла беше по-тежка от тази с Доминик. Сега разбирам разликата между истинската любов и тази която имах с Доминик.

Говорих с Раян...

Юрий веднага след разговора ми с него, отишъл вкъщи бесен. Търсел е обяснение, за действията ми. Когато разбрал, че съм избягала се вбесил още повече.

Жосефин...съседката на Кати ми помагаше с тежката раздяла и както вчера така и днес е с мен.

- Съжалявам, че трябва да ви оставя, но все пак дори като влогър аз имам работа и трябва да обработя няколко видеа.- каза докато се обуваше до вратата.- Но ако имате нужда от нещо, аз съм насреща.- последните ѝ думи преди да влезе в нейния апартамент.

Нейния апартамент беше точно до този на Кати, но си купила и този на горния етаж, за да има достатъчно място за всичките си боклуци, както казва тя. Вчера докато Кати беше на някакъв курс бях в тях, за да не съм сама и ми обясни всичките си проблеми.

Не беше много богато момиче, но не бе като мен. Живота ѝ беше безгрижен. Не се притесняваше от сметки, лихвари или каквото ѝ да е друго свързано с при.

***

С Кати седяхме на малкия ѝ диван и гледахме някакъв филм, на който не обръщах особенно внимание. Гледах снимките ни с Юрий и продължавах да плача. Представях си колко беше ядосан. Телефона ми бе изключен, избягах от него и поисках да се разделим.

Сигурен си блъскаше главата, за да ме намери и да поиска обяснение за действията ми...но аз нямах такова.

Не можех да кажа, че майка му ме е заплашила. Няма отново да поставям семейството ми в опасност.

По врата се заблъска и двете с Кати се спогледахме.

- Чаках ли някой?- попитах тихо.

Тя поклати глава в отрицание, бързо изключи телевизора и загаси осветителнито. Въпреки, че вън беше все още светло в коридора до входната врата беше много тъмно.

- Катя отвори вратата знам, че сте вътре!- чух яростния вик на Юрий.- Алисън ако не излезеш, кълба се в Бога ще разбия шибаната вратата!- продължи да вика и блъска по вратата.

Станах изплашена от дивана и започнах да мисля какво да правя.

- Катя!- извика още веднъж.