От различни светове

...Отново...исках да е...

Тъй като не исках да се прибирам в нас, а Юрий ме обеди, че е твърде късно, за да отида при Стюарт.

Сега седях в кухнята му и гледах как ми готви и ми обясняваше всичко за здравословното хранене.

- От кога хирурзите разбират толкова от хранене?- казах му и се засмях на изражението му.

- Работя в болница, а в болницата няма само хирурзи.- отговори ми и дойде до мен.

Тъй като седях в края масата стигах неговата височина. Той застана пред мен, сложи ръце от двете ми страни и се усмихна. Сложи глава в свивката на врата ми без да каже нищо.

- Какво става?- попитах след което го накарах да ме погледне.

- Не искам да те губя.- каза и в очите му виждах една не сигурност, която до сега не бях виждала.

- Защо...- прекъсна ме.

- Страх ме е, че чувствата ти към Доминик не са утихнали и може би...

- Не си и го помисляй...отдавана преодолях това.- след думите си го целунах без да давам повече обяснения.

******

Щом се сбогувах с Юрий слязох от колата и тръгнах към вкъщи.

Влязох бързо вътре, но смеховете идващи от хола ме изненадаха. Влязох плахо в хола, където заварих Боря да стой и да говори с нашите.

- Боря?- попитах с което прекъснах разговора им.- Какво правиш тук?

- Още ли си ядосана, нали се разбрахме.- усмихна ми се чаровно.- Дойдох да те видя как си, но разбрах, че те няма и да...- говореше ми, а на лицето му седеше една глупава усмивка.

- Моля?- обърках се още повече.

- Спокойно мила знаем, че си била в Юрий.- мама ме успокой.- Вече сте големи хора и няма от какво да се притеснявате.- мама го каза с така лекота.

- Е след като те видях и поговорих с вашите е време да тръгвам, защото работа ме чака.- стана от дива и оправи скъпия си костюм.

След като изпратихме Боря, мама повдигна вежди и ми се усмихна дяволито.

- Заедно ли сте?- попита и ме дръпна, за да седнем на дивана.

- Мамо...

- Не ме баламосвай!- скастри ме.- Това, че в началото не бях съгласна не...

- Мамо от една седмица сме заедно, а ти...

- Мила наясно си, че нито твойте чувства, нито неговите са от една седмица. Три години този младеж идваше и се занимаваше с нашите проблеми. Той те обича и трябва да приемеш любовта му, защото ти също го обичаш.- беше хванала ръката ми и ми говореше толкова спокойно.