От различни светове

Доминик....или....Юрийй

Седях на стола и гледах една картина, която беше сложена срещу мен. Оказа се, че Самуел Гостанян е приятел на Юрий, който също така е голем фен на картините ми...

- Няма страшно няма да се плашиш.- Юрий започна да ми говори след като видях Нолън да влиза в залата.

Всичките ми роднини и познати бяха вън и чакаха резултатите от операцията. Въпреки цялата подкрепа и укоражения...аз бях много изплашена.

Стисках ръката на Юрий с надеждата, той да ме успокой. Той разбираше това и ми говореше много различни неща докато ме подготвяха.

- Съжалявам...не ми обръщайте внимание.- Доминик влезе също.

- Защо си тук?- изсъска Юрий тихо.

- Същия въпрос към теб.- каза раздразнено Доминик към Юрий.

- Аз съм лекар. Имам право да съм тук.

- Аз пък съм богат и нейн съпруг...- настана тишина в залата.

- Ти не си ми никакъв!- казах едва.

Бях толкова уплашена, че дори не можех да дишам или говоря нормално.

- Ако ще притеснявате Алисън, ще ви накарам да излезете.- каза Самуел с което прекъсна карането им.- Юрий така или иначе ще остане, но теб Доминик ще те изгоня.

Настъпи пълна тишина и един по млад лекар и една медицинска сестра застана от двете страни на Юрий и ми се усмихнаха.

- Юрий постоянно говори за теб.- започна медицинската сестра.- Чували сме, че си добра художничка.

Юрий също започна да ми говори. Когато Юрий надникна, за да види какво става при Самуел. Навлажни устни и отново върна погледа си на мен. Усмихна ми се пресилено и хвана ръката ми в големите си ръце.

Той беше изплашен дори повече от мен.

- Ето го,- чух тихия глас на Самуел.- Продължете да говорите с нея!

- Как се чувстваш?- попита момчето до Юрий.

- Сякаш главата ми е празна...- и тогава нещо намокри ръката ми.

Бързо погледнах Юрий, който пусна ръката ми и отиде в страни. Доминик мълчаливо се засмя. Той седеше в страни, близо до леглото на което лежах, но дори не искаше да хване ръката ми или да ме успокой. Искаше само да демонстрира, че има пари...

- С пари нищо няма да стане....- прошепнах.

- Какво?- попита момичето, което седеше до ме и до преди минута говореше с Самуел.